ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ

Благата дума. Ти си скръбен, угнетен, целият свят сякаш се е опълчил срещу тебе, ти негодуваш, теб ти е всичко отвратително. Може би за твоето състояние има голяма вина всичко, което те заобикаля. То е несъвършено, то е грубо, недодялано. Всяко съприкосновение с света, който ни заобикаля, ни донася само скърби, защото той е несъвършен, защото и ние сме несъвършени. С един замах ние не можем да изменим външния свят, с един замах ние не можем да премахнем нашето несъвършенство. Първата крачка към силата на нашия дух е да съзнаваме нашето несъвършенство и несъвършенството на това, което ни заобикаля. В това наше съзнание ние ще почнем да дирим пътеките, как да оправим нашето вътрешно и външно положение. Има една символична дума, която крие в себе си велика сила. Това е „благата дума". Тя действа на всекиго, всякъде и всякога. Има хора, които имат свръх развита лична чувствителност, на тях никога не може да се угоди, освен когато ги хвалиш. Има други, които мислят, че са научили всичко, и са надрасли всичко и са над всички. Там също никой не може с нищо да им помогне. Животът с всичките свои груби и несъвършени страни е най-добрият учител за тях. С всички такива хора излишно е човек да има връзки. При все това, ние сме така свързани с всичко в живота, че без да желаем изникват отношения нежелателни. И като резултат на тези нежелателни отношения се явяват тези угнетения на духа в нас, тези вътрешни неразположения, скръбни и отрицателни състояния, а ако щете, и като следствие на тия психологически отравяния, следва и телесно разстройство и заболявания. Има пътеки, има методи, за да бъде човек всеки миг в пълна хармония със себе си и с всичко извън него. Първо, той трябва да се научи да оправя себе си. Всяко оскърбление на човека отвън е преди всичко вътрешно оскърбление в него. човек трябва да обуздае в себе си тази природа, която го оскърбява постоянно. И това той няма да постигне, като нагрубява себе си, но тъкмо обратно като се себевъзпитава. А себевъзпитанието почва, като почне човек да говори на себе си тихо, благо, да разкрива на самия себе си съвършения облик на своята душа. Това себевъзпитание, това благо говорене на себе си дава сила, внася кураж да върви човек напред. Това благо говорене на себе си, тези „благи" думи, които ще си каже, преобразяват човека, те му отварят пътеките към съвършенство, те правят от неговото колебливо, непостоянно естество, човек прав, прям, с воля, мисъл и вътрешна устойчивост. Всяка блага дума, която човек би си казал, това е да неутрализира киселините на живота с подобаващи основи и други вещества. А щом се махнат киселините и огорченията, животът става по-приятен и човек може да върви напред. „Благата“ дума е един символ на онова алхимическо работене върху себе си. Ако човек не е направил от себе си нищо, „благите" думи, които би казал на другите, звучат без душа и сила. Ала „блага" дума казана от човек, който е работил върху себе си и е постигнал нещо, действа направо на сърцето и е в състояние да преобрази звяра, да тикне човека напред, да го освободи от големи тягости и да му вдъхне наново вяра в себе си, от което зависи всеки негов напредък, здраве, сила и добро. Вярата в себе си. Права е онази западна поговорка, според която човек загубва всичко едва тогава, когато загуби разположението на духа си, своя кураж. Ние казваме, човек престава да съществува, да мисли, да чувствува, когато загуби вярата в себе си. Най-великият фактор в живота на всяко живо същество, е вярата в себе си. Човек ходи на два крака, само защото има вяра в себе си. Човек се храни, защото вярва в себе си; вярва, че храната подържа неговия живот - с това той може да постига своите цели. Човек гледа със своите очи, защото вярва в себе си. Човек предприема редица начинания в живота защото вярва в себе си; вярва, че ще изкара започнатото на добрия край. Ако човек спре за миг да вярва в себе си, той ще изживее страшна криза на вътрешен ужас, и ако не умре, той ще стане „жив труп". Вярата в себе си е най-великият двигател в живота на всеки човек и на обществата. Само с вяра в себе си човек може да стане учен; само с вяра в себе си човек може да стане музикант, защото той ще работи и ще постига. Само с вяра в себе си човек когато работи, ще постига. Вярата в себе си увенчава човека с търпение. А без търпение никое постижение е невъзможно. Чрез вярата в себе си човек развива своето благородство, своето сърце. Чрез вярата в себе си, той развива и своя ум. Защото тогава той знае да преценява правилно и добре своите мисли и идеи. Той не подценява и не надценява себе си защото човек вярва, че може да развие своите способности, щом работи. Чувството за малоценност в човка, който вярва в себе си, не може да съществува. А това чувство за малоценност е страшен угнетител. Човек с такова чувство се мисли всякога пренебрегнат от другите, вследствие на което в него се развиват ред отрицателни качества - завист, недоволство, скъперничество и пр. Вярата в себе си освобождава човека от всички тия отрицателни качества. човек, който вярва в себе си, в своите способности, в своето развитие, е винаги с повдигнат, извисен дух. Който иска да постига в живота, трябва да има вяра в себе си; който иска да бъде здрав, трябва да има вяра в себе си; който иска да има радост и смисъл в своя живот, трябва да има вяра в себе си. Няма сила, която може да спъне онзи човек, който има разумна вяра в себе си. Вярата в себе си отрича всякаква екзалтация. Тя тика човека да върви с бавни крачки, но винаги напред към светлите чертози на личното развитие, на хубавите постижения и красивия живот.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube