ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ

В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип. Така например различават разни раси: коне, кучета, домашни птици и т.н.

В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата.

Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят.

Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави – отзад напред) и брахицефални (късоглави – отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси:

Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални;

Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални.

В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо.

Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др.

Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма – една от най-несъстоятелните – и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) – и тя е изкуствена.

Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари – източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците – червенокожи, а също и малайците.]

Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа.

Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен – северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците – ниски; трупът е дълъг, крайниците – къси. Окосмяване слабо – мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице – широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия).

Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст – среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът – долихоцефален; широко лице – у негрите банту закръглено, у суданските – четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!)

Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени. Според проф. Др Ханс Гюнтер и Д-р фон Айкщедт, те се разпадат главно на шест подраси: 1. северна, 2. алпийска, 3. динарска, 4. източно-балтийска, 5. фалска, 6. средиземноморска. На фигурата, в която са скицирани типове, принадлежащи към горните подделения, ясно изпъкват техните особености, за да има нужда от подробно описание.

Така например, у типовете от северната раса личи тяхната долихоцефалия, продълговатото лице, сравнително високия ръст и пр. Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи. Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни. С примеси тя достига дори до Испания и през южна Германия и Австрия, дори до Италия и балканските страни.

Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура. Носът е издаден напред. Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска – черепът се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат.

Средиземноморската раса (6) се отличава със среден ръст, дълъг череп, лице и нос – средни. Лицето е обикновено овално. Очите – тъмни, дори черни, косата кафява. Представете си испанския и южноиталиански тип и ще имате представа за тази раса. Разпространение: Испания, южна Италия, Корсика, Сардиния, цяла северна Африка.

Алпийската раса (2) дава средни на ръст, набити хора, с брахицефален череп, широко и късо лице. валчесто или възчетвъртито. Носът често е вирнат, чип. Очите и косата – тъмни. Разпространен е най-вече в планинските страни на средна Европа, а с примеси – из цяла западна и южна Европа.

Източно-балтийската раса (4) показва следните белези: глава къса, кръгла; лице широко като месечина; скули често издадени; пепеляво-руса коса, или чисто руса; очи сиви, с тясна цепка на клепачите.

Тази раса представя преход към монголската. Разпространена е в Русия, Полша, Чехия, балканските страни. към нея спада изобщо северо-славянският тип.

Фалската раса дава (5) едролики хора, доста едри и набити, малко тромави. Формите у тях са едро отесани. Брадата, добре развита, има повечето пъти четвъртит вид.

Прехвърлим ли границите на Европа, срещаме други расови типове, като например малоазийският, ориенталският, източно средиземноморският.

Без да ги описваме, ще припомним, че към малоазийския тип спадат напр. арменците. Към ориенталския – араби и перси, към източно средиземноморския тип – висшите индуски и източно-ирански расови елементи.

За илюстрация на смесен, но благороден тип, ще дам портрета на Тагор. Върху първичния, арийски тип се кръстосват влиянията на източно средиземноморския и ориенталския: тъмни бадемовидни очи, слабо заорлен нос, долу широк и месест – нещо, което нарушава красивата му моделировка, мургав цвят на лицето. Стройна, тънка и изящна фигура.

Татарин Рабиндранад Тагор

Ето ви и един тип от монголоидите – татарин, очевидно от най-нискостоящият. В него, обаче, ясно личат основните морфологични белези на монголския расов тип.

Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси.

 

раси милиони %
 Бяла раса  920  50,5%
 Монголска раса  615  33,8%
 Малайци  60  3,3%
 Индийци-червенокожи  40  2,2%
 Негри  116  6,4%
 Разни  70  3,8%

От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси.

Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида – континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса – остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея – първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи – в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството – слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие – започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура – петия период – която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга – да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса – ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля.

Ето защо, днешното време е така важно. И сега, както и в Атлантско време, става един подбор на хората. Казано на образен език, Природата бута сега млякото на живота, тя отделя маслото от цвика. Затова нашите години са години на самоопределяне. За тия години, по разни начини и в разни форми – най-често символично – великите Учители на човечеството, пророците и мъдреците са говорили, говорят и сега. Всички пророчески писания, всички откровения в свещените книги проговориха днес по-ясно и по-разбрано от всеки друг път, защото загадъчните им думи вече се тълкуват от самите събития. Дори безмълвните пирамиди – каменното писмо на египетските посветени – прозвучаха с пророчески глас.

Днес повече от други път човек трябва да умее да разбира символичния език на природата, с който си служат посветените. Най-вече затова, защото тя днес явно говори чрез своите живи писмена – събития.

Всред всичката бъркотия, която днес е настъпила един процес проличава ясно и определено – в човечеството, изсред всички народи, се образува едно ядро от хора – които ще сложат начало на една нова култура, културата на шестата раса.

Г.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube