Др Ел. Р. Коен

НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ

В съвременна Германия националсоциалистите мислят, че са нови хора, които ще обновят Германия, негли те от време мислят да обновят цяло немско - всички места под немско владение някога или където се говори немски. Фашистите в Италия не са много далеч от мисълта на своите германски събратя - националсоциалистите, само че техните обновителни аспирации не надхвърлят границите на Италия.

Болшевиките в съветска Русия, считат себе си тоже за нови хора. Фактически болшевизмът в Русия, като изключим „великата народностна търпимост", която далеч не съществува в Германия, не представлява днес нищо повече от националсоциализма. И той е едно национално политическо движение, което при най-големи грижи за духовното развитие на човека, се занимава в едри линии с големите проблеми за „общото благо". В каква по-особена, трайна насока се изразява новото в днешна Русия, е един проблематичен въпрос?

Пред нас се поставя въпросът: що е ново? Кои са фактически нови хора?

— Няма страна в света, където да не се говори за нуждата от нови хора. И в цяла Европа, и в Америка, и в черна Африка, и в жълта Азия, навсякъде се пробужда съзнанието за един нов живот. Никой никъде не е доволен от настоящето, а още по-малко от миналото. Всеки чувствува, че за новото време трябват нови хора. Ала малцина знаят качествата на новите хора, на човеците потребни днес, за да изведат света към светли насоки и бъднини.

От време на човечеството, изобщо, прави по-силно впечатление външният свят, животът, който кипи около него. светът вътре в човека е бил обект на внимание, обикновено, на малцина. Злото винаги се дири извън човека, в другите, в държавното устройство, в обществения ред и порядък и пр. вярно е, че има много зло извън човека, във всичките днешни мероприятия на хората. И те обръщайки внимание предимно, за да не кажем изцяло, на външния живот, се стремят да .оправят злото отвънка. Такава е мярката на съвременното човечество при дирене и на нови хора. Всеки човек който посредством своето положение, посредством своето състояние, своят интелект, ако е фактор за премахване на общественото зло, счита се днес за нов човек. На най-голяма мода пък е методът на силата, сир. на насилието. Кой в Германия, в Италия, в Русия може да говори свободно? Каква частна инициатива може да изпъкне там, освен тази на меродавните политически фактори. В сто и осемдесет милионна Русия налагат волята си едва ли един милион комунисти. Така е и в Германия, и в Италия, и пр. „Новото" дирят хората да го съградят външно. И тези хора на „новото", чрез насилие се налагат на широкия останал свят. Без съмнение като резултат на недоволство и невъзможността да се говори, хората и масите се подпушват. Това е най-голямото зло. Защото всичко подпушено изригва при някой неканен ден.

Ала в какво седи новото в целокупния живот на хората? Например в медицината? Досега медицинската наука се занимава постоянно как да лекува болестите. Открие се ново лекарство, нов хирургически метод и пр., ала болестите не напущат човека. В цялата тази медицинска практика има една погрешна основа - мисли се, изобщо, че болестите имат само физически произход. Като изключим нервно-душевните заболявания, чиито причини не са само физически, виждаме ясно, че маса болести от инфекциозен характер биха се избегнали, ако хората бъдат по-благоразумни. Да вземем венерическите болести - можем да кажем, техните бацили са първом духовни. Научете хората на благоразумие и въздържание и вие ще видите, че тези болести ще изчезнат! Когато хората се научат да бъдат разумни, да се вглеждат дълбоко в своя личен живот и да дирят там първом причините на злото и болестите, тогава медицината ще се освободи от много излишни грижи. Тогава можем да кажем, че тези хора са тръгнали в известна насока по пътя на новото. Ала кой учи хората да се вмислят по-дълбоко в себе си? За голямо съжаление, всички „културни" институции са толкова заети с „големите" въпроси на живота, че тези неща никой не ги вижда. И в края на краищата всичко се обръща, от големи грижи, във вечни паради и тържества! Погледнете навсякъде в широкия свет, па и около нас и ще се убедите че живеем в един свят на празни външни тържества и парадности.

Но, в други области на живота, къде е новото? Търговията минава от една форма в друга - от частна в кооперативна, в корпоративна и пр. И ако една страна, да речем, е политически „обновена", тогава счита се, че и тези хора, които са част от тази страна са нови хора. Фактически, обаче, търговията била тя частна или кооперативна и корпоративна, си остава в своята основа една и съща. Навсякъде стремежът е реализирането на по-големи печалби. И за кого? И за какво? Ако хората в света станат толкова богати, че придобият всичките удобства на живота, пак остава голям въпрос - дали ще бъдат щастливи, дали ще имат смисъл в живота. Днес навсякъде поставят като най-важно стопанското подобрение на живота. И нито една политическа система досега не е смогнала да даде това въжделено стопанско подобрение. Ако държавата, както в Русия, вземе всичко в ръцете си, какво остава от хората - те стават едни роби на една фикция. Защото тогава понятието държава фактически е една неполезна институция за тия, които робуват. Не, природата е създала отделните човеци и в тях има съзнание, което като се развие, хората ще гледат помежду си като на братя. А братството между хората разрешава всички стопански противоречия. Днешния стопански живот на хората, дълбоко психологически погледнато почива на ненаситността и алчността. Един търговец се стреми да смачка другия. Кооперацията - частната търговия или друга кооперация. Една държава се стреми да измести друга държава от стопанския живот на света. И идваме до световните катаклизми, кризи и войни. В съзнанието на хората е всичко. Трябва един обрат на съзнанието и тогава ще дойде нещо ново и в стопанската насока на живота.

Два големи отрасла на живота, това са науката и религията. За религията се счита и мисли, че не може да даде вече нищо ново от себе си. Това е вярно по две съображения. Първом, религията, изобщо, се е обърнала в една външна догматика. Черковните ритуали за днешните хора не са нищо друго, освен едно външно, парадно явление, което не засяга глъбините на тяхното съзнание, което не е в състояние да докара един дълбок вътрешен обрат.

Има още една причина, която провали авторитета на религията. Това е силното развитие на естествознанието през 19 век, който внесе материалистическото мирозрение в света. Черковната схоластика требваше да падне, но лошото е, че материалистическото миросъзерцание допадна твърде много на „свещеният егоизъм" на хората. Те бидоха освободени от ръцете на жестокия бог „Йехова", който дава страдания на хората и сякаш им се присмива отзад! Те бидоха освободени от „страшния съд" и хората им дойде добре - започнаха не задкулисно и лицемерно, но направо да вършат всички вандалщини и архигрубиянства и безчовечности. Днес най-грубият егоизъм е обоснован научно - човек има животински произход, едно животно и без съмнение при всеки подобен случай в живота, постъпва най целесъобразно според закона на Дарвин за себесъхранението, за самозащита.

Когато хората дойдат до обожествяването в природата. Когато те дойдат от опит да видят, че зад видимата природа има един велик разум, чийто пулс е пулсът на целокупния живот, тогава ще имаме един нов неограничаващ култ на вътрешно хармонично единение с природата - единение, което пресъздава хората и внася най-велик смисъл в живота.

Най-много ново в истински смисъл, обновително ново, има в днешната наука и техника. За голямо съжаление, обаче, хората на науката и техниката, си остават обикновени хорица в слабостите си. Затова и новото в тези области не е в състояние още да обнови света, да внесе нова струя на живот и нов смисъл за мир, хармония и братство. Необходими са мозъци с голямо проникновение, за да може зад научните и технически постижения, да се видят големите форми в проявата на Разума в природата. Например, радиотехниката разкри безпределни невидими светове. Днес от единия край на света може да се предаде, реч, музика, картина (телевизия) и пр. и пр. с помощта на радиото. Като оставим на страна, че тези радиовълни са чисто физически, макар че науката не знае още що е електричество, па дори и определението, че светлината представя трептение на етера, е по-скоро един резултат, отколкото едно определение на същината, радиото хвърли голяма светлина върху естеството на човека. Нам днес ни е ясно, че предаването мисълта на човека върви по пътя на различната интензивност на самата мисъл, сир. на вълни и градуси. А телепатията е един голям факт, който разкрива духовното естество на човека. Нека си спомним онзи случай, установен в една лондонска болница, където една жена редовно в определени часове на денонощието е възприемала определена музика и вълни. Оказало се, че тя слуша винаги музиката и речите на една определена английска радио станция. Интересно е това възприемане на определени телепатически вълни.

Гурвич откри, че организмите светят, той нарече тази светлина - жизнени лъчи, митотична, и пр. Много преди него Райхенбах, посредством много опити, доказа светенето на телата и живите организми. Той нарече од тази светлина. По-късно Хутер я назова хелиод. Требваше да се яви прочутият случай на светещата жена в Италия, за да се обърне по-сериозно внимание на светенето на висшите организми изобщо. Ако задълбочим малко, без да се спираме в подробности, ето с тези „светещи" явления се доказва окултното твърдение за естеството на човека за неговото астрално или светещо тяло. Но, ще кажат някои учени, науката няма още подробни изучвания на тия специални феномени за които става дума, затова не може да прибърза в заключенията. Това е вярно, ала в живота има много твърдения които съществуват, на които науката не е обръщала внимание, та тези феномени трябва да ни накарат да приемем най-после за вярно нещо от тях.

Откриването на елемента радий хвърли голяма светлина върху стария алхимически проблем за единство на материята. Днес по разни електромагнитни начини чрез бомбардиране на атомните ядра на дадени елементи, може да се получат други. И сега тези сложни аналитически проблеми, придобиват по-прост синтетичен израз - материята е една, а химическите елементи са само диференцирана нейна проява. Тази дума единство на материята кара човека да се замисля силно. Тя му нашепва пак за първичния Разум в природата. Защото не случайно тази единна материя по своя воля може да даде начало на този или онзи елемент или да ги превърне едни в други. Този въпрос е голям и много интересен!

Нека оставим настрана сега данните на неовитализма, които разкриват цяла нова епоха в науката За неовитализмът организмите са душа и тяло. При това душата - ентелехията е вечна, неумираща същност на организмите, на човека.

В науката и техниката има много ново, ала трябва да има нови хора за които традицията, традиционното старо мислене, а също и „свещеният егоизъм" да не са идеал. Тогава новото в науката ще освети пътя на човечеството в една права посока на възход, радост и истински мир между хората. Днес науката и откритията ù служат на хората за да се избиват, да отварят войни и да се заробват повече и повече.

* * *

В днешния свят мнозина, които се кичат, че са нови хора, явно е, те са игра на своето самомнение. Нов човек не може да бъде човекът, който не се е освободил от суеверията - безразлично от какъв род - на миналото, който живее с традициите и слабостите на всекидневието. Нов човек не може да бъде човекът на „свещеният егоизъм" - изразен в която и да било насока з живота.

Новият човек започва първом със себе си - да направи от себе си един полезен елемент за живота. А това се постига със съзнанието, че човек трябва да работи и изучава в пълнота своето собствено естество и природата. По този път той ще узнае своята духовна пълнота и ще намери смисъла на великото Единство, което свързва хората помежду тях. И когато вътрешната духовна хармония между хората затрепти в пълно съзвучие с хармонията в природата, тогава в широкия свят ще престане да съществува въпросът за старо и ново. Защото хората навсякъде ще живеят братски.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube