Димитрина Антонова

ДЕКЕМВРИЙ

Декемврий, в годината мъдрият месец,

към що ни подготвяш, към що ти ни водиш?

Изтръпват пред тебе човеци, изтрепват животни,

Че смърт те очакват - тъй строг им изглеждаш,

Студен и далечен.

 

Декемврий, в годината мъдрият месец!

Дълбоко спотайваш в сърцето си обич и милост.

Разправят ни всичко джуджетата малки:

Какво ти отиваш и правиш

По голите клони, магьосник потаен.

 

Декемврий, добрият вълшебник с коси побелели,

При корени скрити ти тайно отиваш

И приказки чудни разказваш –

Че скоро от път ще пристигне царица,

Царица красива и блага.

Че с кротка усмивка ще стигне тя тука

И гдето помине ще бъде милувка,

Лъч слънчев и радост.

 

Декември, ти мъдрия старец с коси побелели,

Живял и проникнал в голямата тайна. ..

От тебе децата ще учат урока си мъдър:

Да знаят и помнят, че няма смърт страшна,

Че има сън само и после - рождение.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube