ГОСПОДАР И СЛУГА

„Дето съм аз, там ще бъде и слугата ми".

Всички съвременни хора имат свои схващания за живота, за природата, но техните схващания не са меродавни за всички. Каквото жената разбира днес, това е нейно частично разбиране; каквото мъжът разбира, това е негово частично разбиране. Каквито са разбиранията на поети, учени, философи, владици, това са техни частични разбирания. Между онова, което поетите са писали преди две-три хиляди години и това, което днес пишат, има голяма разлика. В разбиранията си, човек може да бъде като кръчмаря, който е доволен от поведението на някой млад момък, защото посещава кръчмата му. В разбиранията си, човек може да бъде и като майката, която не одобрява поведението на сина си, който посещава кръчмата. Майката е вложила нещо хубаво в сина си, за което следи, грижи се. Освен виното, кръчмарят нищо друго не е вложил в младия момък. Причината за тия частични и своеобразни разбирания на хората се крие в техните заблуждения. Тия заблуждения пък създават ред мъчнотии и трудности за цялото човечество.

Какво трябва да се направи, за се освободят хората от заблужденията в живота си? Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения. Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека. Какво виждаме днес? Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича. Запример, съвременните хора се радват, когато се роди дете, насърчават го да се развива, да учи. Като порасне това дете, става възрастен, голям човек, но един ден умира. Всички стават тъжни, скърбят, че този човек умрял. Те не могат да свържат живота на детето с живота на стареца. Те не могат да свържат живота със смъртта. Те се движат между две противоположности, но не могат да видят тясната връзка, която съществува между тях.

Що е смъртта? Смъртта е временно ограничение, което лишава човека от условията, при които е живял и го поставя при нови условия. Смъртта е продължение на живота, но при нови, непознати за човека условия. Що е животът? Много определения могат да се дадат за живота, но според едно от тия определения, ние казваме: Живот е само онова, което носи в себе си условия за абсолютна чистота и съвършена светлина.

И тъй, понеже хората се различават в разбиранията си, ще се спрем сега върху две важни понятия в живота: слуга и господар. Думата „слуга" плаши човека, а думата „господар" го радва. Казваме за някого: Слуга е той! Значи, този човек слага някъде нещо. Когато Господарят слага нещо в устата си, не е ли и той слуга? Господарят приема нещата направо от техния източник, а слугата - направо от господаря си. Господарят може да се уподоби на слънце, а слугата - на луна. Не може да се нарече господар онзи, който не свети като слънцето. Ако свети като луната, той е слуга. В този смисъл, всеки има право да бъде господар. Кога? Когато произведе светлина, подобна на слънчевата. В живота на хората, колкото е необходима слънчевата светлина, толкова необходима е и лунната, за да се създаде почивката. При слънчевата светлина се работи, а при лунната се почива. Следователно, слугуването обхваща онзи период от време, през което човек придобива сили в себе си. Господарят се изтощава, а слугата заяква, усилва се. И наистина, може да се каже, че слугата е по-силен от господаря. Господарят само заповядва, а слугата - изпълнява.

Кой е слугата и кой - господарят в дома? Бащата е господарят, а домакинята, не жената, е слугата. Докато домакинята не стане майка, тя е само гостенка в дома; щом стане майка тя е вече постоянен член в дома. Тогава жената е дева, а мъжът - ангел. В това положение те разпределят вече правилно своята деятелност: мъжът носи светлина, а жената - топлина; мъжът носи живот, а жената - знание. Майката предава своя ум на децата си, а бащата - своя характер. Ако майката е умна, такива ще бъдат и децата ù; ако тя не е умна, децата ще носят лошите последствия на нейната неразумност. Тъй щото, ако искаме да развием ума си, ние трябва да дадем път на девата в нас, т.е. на своята душа. Духът и душата, това са ангелът и девата, т.е. бъдещият мъж и бъдещата жена. Духът носи светлина, душата - топлина – необходими условия за Вечния живот, за живота на безсмъртието. Без топлина няма растене; без живот няма знание.

Съвременните хора признават съществуването на сърцето и на ума, а отричат духа и душата. Докато те вярват, че имат нужда други да ги защищават. докато се мислят слаби същества, те не могат да проявят своя дух и своята душа. И в това положение, те ще носят последствията на своите криви разбирания. Кривите разбирания заставят хората да мислят, че животът е лош. Не, лошият живот е живот на изключения, а добрият - живот на правила. Сега хората са турили изключението за правило, а правилото - за изключение.

За да дойде до добрия живот, човек трябва да знае мястото си като слуга в света. В слугуването си той ще срещне известни мъчнотии, но ако знае как да слугува, всички мъчнотии в живота му ще изчезнат. В слугуването, човек трябва да познава своята сила. Най-големият слуга е природата Тя признава само един господар, а не двама, следствие на което изпитва крайно отвращение към всеки господар, вън от Единния. Дето има двама господари, слугите се бият, карат се помежду си. Когато домът се разделя, това показва, че и мъжът, и жената в този дом са станали господари. Опасно е това положение в домовете, но още по-опасно е, когато то стане в самия човек. Тогава човек влиза в стълкновение със себе си и започва да воюва със самия себе. Дойде ли в борба със себе си, човек започва да боледува. За да се избави от болести, от противоречия, слугата в човека винаги трябва да бъде при своя господар, т.е. при Божественото начало в себе си. Господарят изисква от слугата си пълно послушание и изпълнение. Да, каквото каже Господарят-слънце, всичко става, но каквото каже Господарят-месечина, нищо не става.

„Дето е Господарят, там ще бъде и слугата." Кой не желае да бъде при онзи, когото обича? Трудно ли е на слугата да бъде при господаря си, когото обича? Трудно ли е на майката да бъде при детето си, което обича? Лесно е на слугата да бъде при господаря си, когото обича, т.е. при любовта. Ако отидете при любовта, какво ще чуете от нея? Тя няма да проповядва самоотричане, но ще проповядва на хората нова хигиена на живота. Тя ще говори за новите жилища, за новата светлина, за чистия въздух, за чистата вода и за прясната храна, която никога не се разваля.

Един господар трябва да съществува в света! Значи, една глава трябва да има човек, а не две. Най-голямото нещастие за човека е да има две глави. И на тази глава всичко друго трябва да се подчинява. Една глава, едно убеждение трябват на хората! После ще дойдат двете неща: две очи, две уши, две ноздри.

Един господар, една глава, една уста, едно убеждение, едно верую! - Това е новото, което сега иде в света.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube