УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ

Любовта

Бог е Любов.

Любовта, това е Бог в неговата целокупност.

Всичко в света живее в Божията Любов и чрез Божията Любов.

Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети е проява на Любовта.

Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов.

Това е великото „тяло на Бога”.

Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея.

Този Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, а и вътре в нас.

Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”.

Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си, тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.

И затова ние казваме:

Вечна е само Любовта. От нея изтича Животът. Любовта носи пълния живот.

Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея.

Мъдростта, тя е един метод на Божията Любов.

Истината също е включена в Любовта.

Правдата и тя е включена в Любовта.

Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда.

Дето няма Правда, няма Любов.

Защото физическата страна на Любовта е Правдата.

За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда.

Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда.

И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов.

Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят.

Любовта е само за великите, силните души.

Грамадна енергия се крие в човека на Любовта.

Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора.

Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов.

Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта.

И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав.

Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта.

Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби!

Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят!

Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов.

И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ!”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ!”

Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.”

Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта.

И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е лъжа!

Любовта не признава никакви народности.

Любовта не признава никакви религии. Любовта сама създава религиите.

В Божествения свет религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на божествения свет е Любов. Там всичко диша Любов.

Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите.

Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта.

Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм.

Великото в света е да познаем Бога като Любов.

Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта.

Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота.

Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас.

И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят.

Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади.

Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме.

А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост.

Казано е в Писанието:

„Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.”

Това е един едничък закон, който се проявява в три свята.

Любов към Бога: ти си в Божествения свят.

Любов към себе си, към своята душа: ти си в духовния свят.

Любов към ближните си: ти си във физическия свят.

Приложи ли човек тия закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал.

Помнете обаче една велика Истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, които сам по себе си да ви люби.

Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да ви люби – не може.

И да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби.

Бог, за да прояви Любовта си към теб на земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви.

Ако вие на земята имате само един човек, който ви обича, то е достатъчно.

А да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва.

Любовта в божествен смисъл е разумна проява между две възвишени, разумни души. Души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи.

Души еднакво благородни, еднакво повдигнати културно.

Само такива две души могат да се разберат.

И любовта тогава между тия души е като музика. Защото само двама истински виртуоза могат да свирят заедно.

Вие често питате: „Кой ни обича?”

В присъствието на онзи човек, който ви обича по един божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне.

В Любовта има едно чувство: когато човек обикне някого, той му съчувствува и се отнася към него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви туй чувство, любовта на дело не се проявява.

От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само любовта прощава.

Истинската любов е по-силна от смъртта.

Ако една майка има силна, непоколебима любов към децата си, смъртта не може да ù ги отнеме.

Спасението на човека зависи изключително от Любовта.

Успехът на човека също зависи от Любовта, която той проявява към другите.

И когато Любовта се прояви в човека, той, даже и да е паднал, може веднага да се подигне над своя уровен.

Любовта е магическа сила, която може да преустрои цялото естество на човека: неговото тяло, неговия ум, неговото сърце, неговата воля.

И тя трябва да проникне в цялото му естество, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази.

Любовта трябва да изпълни човешкия дух. Тя трябва да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Тя трябва да пребъдва и в сърцето по същина и съдържание. Тя трябва да действува и в ума като съкровена сила.

Четири са проявите на Любовта в човека.

Тя действува като стремеж в сърцето.

Като чувство в душата.

Като сила в ума.

Като принцип в духа.

А това е целият цикъл на развитие от начало до край

Любовта като стремеж върви към центъра на земята.

Това са корените на любовта.

Любовта като чувство върви към слънцето – това са клонищата.

Любовта като сила се проявява само у гениите и у светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза.

Самопожертвуванието спада към Любовта като сила.

Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила.

Любовта като принцип встъпва сега в света.

Тя обгръща всичко.

Но Любовта като сила има и привличане и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват.

Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през стремежа на Любовта – нейните корени, трябва да мине през чувствата на Любовта – нейните клонове, трябва да премине през силата на Любовта – нейните цветове и да възлезе в Любовта като принцип – да опита божествения плод на Любовта.

Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази.

Тя е велик огън, който внася живот.

Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са. в дисхармония с нея.

За тях настъпват тогава адски терзания.

Този огън, като една велика вълна, идва сега в света.

Той събаря затвори, църкви и каси.

Когато Любовта не се възприеме правилно и не се прояви правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръщат в особен род вино.

От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди грахове и престъпления.

Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта.

Спусни се смело в корените на Любовта.

Разпростри се широко в нейните клони.

Цъфни като цвят на Любовта.

Завържи като плод на Любовта.

И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода.

Чуй тази песен:

„Бог е Любов,

Вечна, безгранична,

пълна с живот.

Живот на благия Божи Дух.

Дух на Святостта,

Дух на Благостта,

Дух на пълен мир и радост

за всяка душа.

И ще чуеш отзива на любящите души:

„Ний ще ходим

в тоя път на Светлината,

в която царува

Божията Любов.”

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube