УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ

Душата

Отдялянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието.

Туй отделяне е известно в ангелския свет под името „зазоряване на човешката душа”.

Душата излиза из своя първоизточник като божествеи лъч и влиза в необятната вселена, за да извърши работата, която ù е дадена да извърши.

Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен.

Човешките души не са отделени от Бога. Te съществуват с Него във вечността. Те съществуват заедно, живеят един и същ живот, но не са еднакви, различават се. Ала връзката между душите, които са много, седи в това, че Бог е един.

Човек е жива душа, която има възможност да живее и чувствува вечния живот и да придобие това, което иска – разумния и щастлив живот.

Тази душа има вложено всичко в себе си.

И всеки човек трябва да съзнава че е жива, разумна душа.

Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са души, ако те се съзнават като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание, всички тия методи са опитани.

Но ако те напишат в съзнанието си: „Ние сме живи, разумни души”, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.

Защото при сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата.

То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов.

Само в душата може Бог да се изрази и да се изяви в своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата.

Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена.

Ако я изразите с ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена.

А всички слабости в света седят в половините.

Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.

Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разпуква.

Туй разпукване на пъпката-душа е познато като един от най-великите моменти в космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа.

И всички възвишени същества в Божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа. Чашката, в която ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота и Бог ще вложи в нея своята Светлина и своята Любов.

А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света.

Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа и Той се весели.

Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъвтяфането ù, за да вкусят от нейния нектар.

А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура на Любовта.”

Когато Христос слезе на земята, той слезе именно да помогне на човешката душа.

Защото в света има живи и разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно.

А за човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно.

Само души, които любят, които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на земята. В тях божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да бъдат от земята. Те казват: „Сега ние ще живеем на земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее”.

Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал.

Ала който иска да борави с човешката душа, той трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея.

Дълбочина има в човешката душа!

Всъщност, човешката душа седи извън нашия свят. Душата не е от тоя свят.

Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.

И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден.

Оттегли ли се, той пак става обикновен човек.

Всички велики мисли и желания изтичат от тоя извор – душата.

Душата пък се пои от друг извор – човешкият дух.

Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух.

А Божият Дух се пои от най-великия извор – Абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае.

И така, помни:

Ти си душа, не тяло!

Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов.

Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разпукне.

Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти!

Тогава ти ще се разтвориш за великото Слънце, което озарява целия Божествен свят.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube