Условия на живот и здраве в организма

В самия организъм на човека съществуват всички условия на живот и здраве. Организмът сам по себе си образува тези условия. Той ги има в себе си и ги извиква винаги при нужда и опасност, за защита и живот. Та какво друго представят от себе си антитоксините? Кой ги изпраща, създава и произвежда? Не е ли това сам организмът? Няма нищо чудно, ако приемем, че организмът сам по себе си крие и съдържа големи тайни на здраве и живот. Ако е било някога глупаво да се отрича безжичния телеграф само затова, защото електричните вълни не се виждат; и ако пренасянето на мислите се е считало невъзможно и се е отричало само затова, защото и те не се виждат, също така е глупаво днес да се отрича и движението било на лъчи или на вълни на нервния етер, защото и той не се вижда. Ако вземем един ясно-син, кафяв или сив ирис, който представя чистата картина на една невъзмутима, хармонична организация на взаимодействие и живот и тук ще забележим често идващи и настъпващи промени, които демонстрират едно или друго състояние в организма. Всичко това най-лесно може да се забележи в огледалната повърхност на окото, в ириса. Така, щом в пигмента на окото настъпи и се забележи едно разслабване, веднага и в ириса става нsкаква промяна. При по-дълбоко проникване в окото, лесно може да се определи в коя част или в кой орган на организма е настанала тази промяна. Онзи, обаче, който се задоволява само с това, което той може да пипне с ръката си, остава далеч от всяко по-високо разбиране на живота. Обаче, този, който цени науката по-високо от материалните прояви, ще има по-висок полет и ще проникне и в онова, което се крие в гънките на науката – във вътрешното познание. По-добре е да приемем, че не знаем още всичко, отколкото да отречем действителността, която сега още не виждаме. И ако човешкото неверие не иска да разбере, че природата и по този начин се проявява, тогава нейният Учител с право може да каже – „Затова ли гледаш криво, защото аз съм благ и лесно мога да ти покажа да видиш право”?

Нека кажем няколко думи за условията на живот и здраве в организма. Видимият организъм може да бъде повлияван, поддържан и нарушаван от невидимия живот на организма. И обратното е вярно, невидимият организъм може да бъде повлияван, подържан и нарушаван от видимия живот на организма. Днес всяка болест на организма се изследва и лекува от свободната медицина и от учения лекар. В свободната медицина влизат също известни знания, изпитания и опитности, както и в науката. Трябва да се има предвид и едно трето обстоятелство, че всяка болест може да се изследва и лекува и от самия индивид. Всеки сам на себе си може да бъде лекар. Точно около този въпрос, когато се касае за условия на живот и здраве в организма, се вижда и действието на лечението в природата, която се намира от една страна като условие на живот и здраве в организма, от друга страна – като фактор на лечение също в самия организъм.

За да се намерят здравните условия на живот в организма, изисква се и едно коренно изучаване на различните лични или индивидуални диети, като средства за лекуване. Също тъй от голямо значение за организма е и естественото му поддържане чрез светлина, въздух и вода. Те са изключително важни и ценни условия за запазване здравето на организма.

Да видим сега, какво човек може да направи за поддържане здравното състояние на организма си. Всеки разполага със своето тяло и следва да изучи сам, доброволно и научно, напълно безпристрастно наклонностите, предразположенията и слабостите, които лежат в организма му. Затова нека той сам издири всички неразположения и болести, които се гнездят в организма му, докато са още в най-малък зародиш. По вътрешен път и чрез външни опити, всеки човек може да издири и лекарствата за едно или друго неразположение, за тази или онази болест в организма си. При едно вътрешно вслушване и вглеждане, това не е трудно да се направи и издири. Забелязано е, например, колко естествено и непринудено иде вътрешното пожелаване от страна на човека при някакъв болезнен случай, разположението или неразположението му към една или друга храна, диета или пък кратко въздържание за няколко дена абсолютно от всякаква храна; и след това естественото връщане на апетита и глад. Трябва ли сега да отречем, че тия наредби не ги дава самият организъм? В днешния век, един съвременен учен казва: „Човек е роден да бъде здрав!” От това следва, че в човека са вложени всички здравни условия за лечение, растеж и живот. Засега човек още много малко познава себе си, както физически, така и психически. За в бъдеще цялата наука ще насочи вниманието на човека към естествен, близък до природата живот, към себенаблюдение и издирване на причините в самия него, а именно, към вътрешно и външно проучване на самия себе. Във всеки от тези случаи, човек трябва да започне от себе си. За тази цел, добре е човек да наблюдава промените, които стават в неговия най-точен сеизмограф на живота – ирисът на окото, а също така да наблюдава ириса и на другите хора.*)

Същият този учен е казал: „Три са причините и нуждите на всяка болест – храна, въздух и светлина. Преди всичко се изисква съответствуваща и здрава храна, чист планински въздух и светлина, за да бъде човек бодър и да не се обезсърчава.” По-нататък ученият продължава: „И без да се казват тези неща, болният пак ще оздравее.” От това се вижда, колко силно са застъпени и съществуват тия здравни условия в самия организъм. На друго място той казва: „Ние всички сме призвани от невидимия свят да управляваме себе си.” Значи, не е достатъчно само човек да констатира едно или друго неразположение или някаква болест в себе си, но той трябва да знае, че в него се крие силата да се избави от това състояние. Навярно това се разбира под думите – човек трябва да управлява себе си. Той допълня още: „Ние сме дошли на земята не само да ядем и пием; главната ни задача е да изнесем науката, която е вложена в нашия организъм. Човек трябва да придобие науката, да управлява своя народ. Органите, тъканите, мускулите и клетките на неговия организъм образуват този народ. Тази е главната задача днес на всеки организъм – да задоволи своите клетки. Тези са първите условия на живот и здраве на организма. ”

Че лекарят на всяка болест е в самия организъм, това знаят и растенията и животните от най-ранни времена. Счупи ли се клон от бора, борът сам се лекува, той сам слага превръзката си, за да не спре живота на целия организъм-бор, докато дойде лекар отвън. На часа още на болното място обилно се отделят смолисти вещества, които покриват раната, заглаждат мястото, което след време се покрива с нова ципа и кора. Все същата тази наука знаят и животните, без да ги е учил някой отвън. Защо? – Защото в организма е вложена науката за запазване и лекуване на болести и неразположения, дошли от външната среда. Ето как се лекуват те. Куче или котка, па и всяко животно, при някаква голяма рана на тялото си, само намира слънце и само се излага на слънчеви лъчи, от които възприема лечебен балсам и успокоение. Кой го е научил на това изкуство, на тази наука ? От коя аптека си е доставило то тия лекарства? Не е ли това аптеката на природата, която всеки организъм моментално си намира в случай на опасност и нужда? А и всеки организъм също така представя част от природата. Следователно, няма да бъде смело, ако кажем, че лекарят на животните, растенията и на човека е в самите тях. Па и самата аптека и лекарства се намират също тъй в самите тях. Не рядко сме виждали животно продължително да ближе раната си, само да се успокои от големите си болки.

Слънцето не е ли също така главният природен лекар и на животни, и на растения, и на хора? Още една особеност има скрита в организма. Всички живи същества от себе си вътре черпят правила за хигиена и чистота при лекуване. При всяка рана животното само си прави промивката, с най-чистата дестилирана вода – слюнката, която те изваждат от природния склад на припаси и резерви, намираща се в самия им организъм, в слюнчените жлези. Със слюнката те промиват болното си място. Тя съдържа всички необходими елементи на дезинфекция и промивка. След това кожата при раната сама образува корица от клетки, която играе роля на временна коричка – превръзка за запазване на раната от зараза и нечистота. Не е ли всичко това чудно и велико до висша степен! Не е ли това природата на самия организъм? Не е ли това превръзката на вътрешния лекар на организма? Та рядък ли е случаят, когато прашинка или мушица, попаднала в окото на човека, сама по себе си да излезе навън? Чака ли този орган, този уд, „сеизмограф” на човека, идването на някой „лекар” да даде първа помощ? Не, самият орган изпреварва всяка външна помощ, макар и дадена най-бързо. Още с навлизането на прашинката или мушицата в територията на окото, войниците са нащрек и тревога; те моментално отделят голямо количество поток от сълзи, които сами подемат и налагат без чужда помощ възвръщането на неприятелската войска от мястото, дето е предприето настъпление по незаконен път.

Нещо повече: всяко животно, растение и човек знаят точно срока на заздравяването. Когато раната е излекувана и заздравяла, превръзката сама пада от мястото си и след това става естествена промяна в стомашната система на организма; вкусът се възстановява, апетитът се възвръща. Всичко това не е ли едно богатство и една тайна, която за голямо съжаление, човекът още не знае, или по-право не иска да знае? И засега все още е нужен лекарят отвън. Лекари винаги ще има, но за бъдеще лекарите ще имат грижа повече за здравите хора, да ги учат, как да не загубват здравето си, докато още не са се разболели, а по-малко да ги учат, как да премахнат една или друга болест.

Сега векът е много напреднал и скоро хората ще празнуват откриването на клиниката, аптеката, лекарствата и диетите в самите себе си. Тогава ще има по-малко заболявания, а може би и никак. Тогава ще има повече здраве и природен живот, повече природосъобразен живот, живот на вътрешно знание и разбиране, живот на вътрешен ред и порядък. Този живот се черпи от самия организъм, от вслушване в него. Този глас вече не е чуден и чужд за хората на днешното време, защото и всеки сам ще има една или друга опитност в самия себе си. Може би до тази опитност той е дошъл съвсем случайно и несъзнателно, но това нищо не значи. И това е проява на самия него.

Ще завърша статията с цитат от един съвременен учен и педагог: „Физическото богатство само по себе си ще дойде. Бъдещият човек ще е силен в три области: той сам ще се лекува като не приема нечиста храна; той сам ще запазва здравето си, като не диша нечист въздух; и най-после той сам ще живее чист живот, като възприема светлината, която твори и създава всичко! Тя е изворът на неговите мисли, чувства и постъпки, на неговото здравословно състояние и живот.”

________________________________________________________________________

*) Вж. книгата „Die Irisdiagnose" от Frau Pastor Madaus.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube