Д-р Ели Рафаилова

Увод в сравнителната характерология

Характер и темпераменти

Характер, темперамент и човек са неща тясно свързани, неделими. Тия проблеми занимават човешкия ум от най-старо време, те са били всякога най-животрептящите въпроси. Като съвкупност от физическите и душевни прояви на човешкото естество, характерът представя една променлива и обработваема наследствена основа, а темпераментът включва в себе си специалното органическо и душевно устройство на човека, през което се пречупва неговият характер. Изучаването на характера и темперамента на човека става въз основа на морфологични (телесни) данни и на основание проявата на човека. Така от най-старо време („Зо(х)ар”, Египет, Гърция, средновековните алхимици) се е считало, че човек е образуван от четири елемента: земя, вода въздух и огън, които съответствуват на главните днес четири темпераменти. Също в старо време още са подразделяли и зодиакалните знаци на четири главни групи: – знаците на земята или на студа отговарят на меланхоличния темперамент, тия на водата – на лимфатичния; знаците на въздуха – топлите знаци – на сангвиничния, тия на огъня на холеричния (жлъчния) темперамент.

Днес има още извънредно много подразделения на човека, но най-правилните си остават тези, които ни изнасят телесната форма и душевна проява на човека. Едно модерно подразделение се прави въз основа на преобладаващата телесна система.

Така се получават: мускулният темперамент или тип, мозъчният, стомашният и дихателният.*) Учителят**) приема три темперамента от това гледище: жизнен (витивен) темперамент, свързан с кръвоносната, дихателната, стомашната системи и жлезите; двигателен (мотивен) темперамент, свързан с костната, мускулната и лигаментна система и умствен (нервен) темперамент, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. От тия темпераменти Учителят счита, че са излезли другите общоприети черти – жизненият темперамент е родил други два. От белите дробове се е създал сангвиничният темперамент, а от стомаха и жлезите – флегматичният. От мотивния (двигателния) темперамент при силната връзка с черния дроб и жлъчката се е създал холеричният (жлъчният) темперамент, а от умствения темперамент се е създал нервният или меланхоличният темперамент. (Дюрвил счита меланхоличният темперамент за „старчески”, което от гледището на Учителя, а и на много други учени е най-малко едностранчиво). Във връзка със старото определение на темпераментите със знаците на земята, водата, въздуха и огъня, Учителят свързва тия знаци с химическите елементи – въглерод, водород, азот и кислород. Всеки един от тия елементи е една формула на даден темперамент. Ще се спрем по отблизо върху главните четири темперамента, като прибавим и нервния темперамент, като такъв който все пак може да се разгледа отделно.

Холеричен (жлъчен) темперамент – това са хора със сравнително малък ръст, цветът на кожата им бива жълто-кафяв до маслено-зелен, очите им са впити, обикновено черни или зеленикави – проницателни и изразителни, а погледът им е страстен. Носът е най-вече заострен, ноздрите добре (сравнително) отворени. Устни – тънки, коса тъмна, черна или кафява, понякога червена, тя бива твърда, суха и сякаш забита. Тялото изобщо е сухо, гърдите – сухи, но доста широки. Мускулатура и сухожилия – добре изразени, костна система също изразителна. Кожата, обрасла силно с косми, бива груба и гореща, вените са изпъкнали, а сърцето пулсира бързо и силно. Глас – груб и рязък, изтънчени чувства и добър апетит – добра стомашна система. Умът им е жив, но не са много дълбоки, въпреки блестящите им често съждения; хора с добре развито въображение до екзалтация, доста силна воля, закален характер, с рицарски чувства и енергия, смели и деятелни – не спират пред нищо, горди и надменни, стремят се винаги да бъдат първи; речовити и инатчии, тщеславни, злобни и отмъстителни, гневът им стига до ярост, похотливи и влюбчиви до увлечение, затова стигат до тиранство. В чувствата и страстите стигат до екзалтираност; бунтари, героични и авантюристи, те са същевременно големи скъперници, но са много разточителни за своите фикс идеи, ревниви, недоверчиви, славолюбиви и своеволни.

Хората от жлъчния темперамент са крайно чевръсти и не могат да се задържат на едно място и работа, походката им е горда и рязка, със стиснати юмруци или със скръстени на гърдите ръце, когато стоят; сънят им е понякога тежък и неспокоен, но те издържат много на безсъние. Тези хора страдат много от трески, вътрешни възпаления, разни болести на жлъчката (камък и др.) включително и жълтеница, мозъчни болести, довеждащи до безумие и биват доста големи хипохондрици. Единственото добро, особено когато се поболеят, за тия хора е спокойният живот, чистият прохладен въздух, бани и плодовата храна Ето как вкратце определя Учителят холеричния темперамент: Преобладаващо влияние има жлъчката, черния дроб, нервната система и костите. Понякога тия хора са високи с черни коси, много енергични, динамични. Преобладава въглеродът. Въглеродните вещества, които се натрупват у тия хора са горителни материали, като сухи клечки – те трябва да се пазят да не се запалят. Запалят ли се, трябва да стоиш далеч.

Сангвиничен темперамент. Лицето на сангвиниците е розово и засмяно, те биват обикновено пълни. Очи открити, ясни, тъмни до кадифено черни, понякога сиви и бадемовидни. Бялото на очите е чисто и ясно, клепки тлъсти, поглед прям. Общо лицето бива със закръглени и меки черти, устни възпълни и червени, брадичката е снабдена с повече или по малко изразена ямичка. Коса гъста – тъмна или кестенява; кожа хубава, тънка, мека и розова; гърди широки, добре развита мускулна система, но с не много голяма физическа мощност; сърце – с правилен, равен, мек и силен пулс и деятелна циркулация на кръвта. Тялото бива пълно, набито и подвижно, кожата е топла, вените са дебели и сини. Дишането е пълно, правилно, силно и свободно. Стомашната система е добре развита и апетитът също. Сънят е дълбок, приятен (сладостен) и спокоен, тия хора обичат съня и след ядене. Обичат въздуха и всички приятни като въздуха впечатления. На сангвиниците им действува добре един по-северно умерен климат. Te биват кротки, вежливи, скромни, осторожни и не много решителни, откровени, доста експанзивни и разговорчиви, честни и доста миролюбиви, понякога до незачитане на своят интерес. Хора оптимисти, обичат радостта, приятното общество и удоволствията. Те са тщеславни, държат и зачитат общественото мнение. Експанзивни, бурни в гневът, скоро улягат и утихват; обидчиви, но скоро прощават. Силни в чувствата и страстите, но непостоянни. Любовта за тях трябва да бъде свободна и безгрижна, те обичат най-много личното спокойствие и приятния личен живот, обичат също онзи труд и работа, които не им създават големи безпокойства. Обичат златото, собствеността и почестите, не са крайно честолюбиви и не са скъперници. Умът им е събуден, свободен, но не много дълбок и проницателен, доста паметливи и с правилни и здрави съждения, в които обаче, липсва блясък. Те са добри приятели, сърдечни и състрадателни. Понеже са много доверчиви и големи оптимисти, сангвиниците често биват излъгвани. Тия хора вследствие изнежеността си са изложени към разболяване от туберкулоза, приливи на кръвта, разни стомашни възпаления, вътрешни и външни разстройства на сърцето, хемороиди и въобще болести, свързани с действията на кръвта и пълнокръвието. Умереността в храненето и растителната храна, а също и физически упражнения, е най-добрият режим за сангвиниците.

Гласът на сангвиниците е ясен, бърз и шумен, движенията бързи и леки, ако не са много пълни; походката е благородна и уверена, главата държат високо – въобще жестовете са израз на доволство. Един особен жизнерадостен ритъм лъха от тях.

Учителят дава следната формула за сангвиничния темперамент той е въздухообразен темперамент, тия хора имат свойството да се разширяват силно. В техните мисли, чувства и действия има силно разширение, тe са експанзивни, всякога преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се силно изживява, но скоро настава смяна – хора подобни на времето. Ще ги видиш радостни, скръбни, след това – гръмотевици, прах. Всичко се сменя бързо.

(Следва)


*) Вж. Дюрвил – Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето – Библ. „Водолей" – 1928.

**) П. Дънов – Темпераментите – лекция – 1924 г

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube