Любовь

Любовь, Любовь, великое Начало,

Приди, приди в сердца людей!

И дай понять, что все одно,

Что Бог вездe, живет во всем.

 

Любовь, Любовь, великое Начало,

Согрeй остывшiя сердца!

И дай понять что всe мы братья,

Что все и все - одна семья.

 

Приди, Любовь, великое Начало,

И дай понять, что проявленiе твое

Есть добродетель кроткая и жертва.

 

И дай понять, что мир спасен

Быть может лишь Тобою,

Великая Божествена Любовь!

Рига, 29.Ш. 1933. Aмалiя Вайланд

Под белия покров

Под белия покров спят своя сън зърната,

Под белия покров на майката-земя.

И сещат те на сън, как майчината гръд

Притопля ги да спят, спокойно те да спят.

 

И милва ги, завива майчината пазва

И приказките свои тихо им разказва:

Как слънцето ще дойде от далечен път,

Как слънцето ще дойде — нека те да спят!

 

Че слънцето е там, при Бога, да научи,

Какво на таз земя ще има да се случи.

И колко цветове и багри ще цъфтят,

И колко плодове ще пак да се родят.

 

И с нови сили то когато се завърне,

Земята, тяхна майка, с радост ще прегърне,

А дотогава те под белия покров

Да спят и да растат под майчина любов.

 

О майчина любов! Щом пролетното слънце

Изпрати първий лъч, пробуденото зрънце

Ще бутне тя тогаз, ще му рече: „Излез,

И своя ден рожден празнувай, чедо, днес.”

 

„Излез и покажи на Бога наш чадата,

Готови да са те за жетвата богата.

И всичко що видя от мен, о зрънце,

В човека го вложи, в човешкото сърце.

 

Човешкото сърце да бъде кат земята,

И в свойте пазви да възраства семената".

Спят своя сън зърна под белия покров

На майката-земя под нежната любов.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube