Georg Nordmann

Сините очи

Едно време, когато ръката на Вечния правила небето, земята, океаните и пускала безбройните кервани на звездите, от висината на небето паднало късче от неговата синя покривка.

От тогава изминали много векове и никой не можал да върне на небето късчето лазур. От него гениите на земята направили сините зеници на очите...

Затова до днешен ден, сините очи все търсят лазурната си недостижима родина, затова ги мъчи блян по нещо далечно, що се не докосва с ръка.

Тях наричат пилигрими – далечни пришълци на тоя свет и огънят, що бляска в тях е от далечния, кротък огън на Всемира...

Когато надвиснат облаци и небето се смрачи, сините очи тъгуват най-много. Когато се мерне късче от синия лазур на пролетта, те се усмихват първи, познали усмивката на своята далечна родина.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube