Пътят на душата

Аверуни

Останала сама, изгубила всичко, изгнанна от всички, тя не е най-нещастна. Това е Пътят ти, душа, към Бога! Една искрица има у тебе. Ти живееш, защото Тя е вътре, вътре в тебе. Ти съзнаваш себе си като душа, а нея – тази малка Искрица – наричаш Бог – и добиваш всичко.

Сега тя мълчи, защото сърцето ù е изпълнено. Ти любиш само Бога – ти живееш.

***

Тя слезе от планината, дето първият небесен лъч я огря, дето тя остави своите нещастия и дето тя намери Бога. Сега срещаш Човека, който носи високия идеал; съзнаваш себе си като ученик, а човекът, който носи Великата Светлина на живота, наричаш свой Учител и тръгваш подире Му.

Сега ти живееш, ти се учиш, защото имаш Бога в душата си, имаш Учител на пътя си. Вече тя мълчи и благодари, защото умът ù се изпълня.

Това е Пътят ти, ученико, към Вечното!

Събуди се от съня си, който и да си. Отвори сърцето си и намери тази малката Искрица, която ти дава живота. Люби Бога безспир и ти ще намериш Учителя си, Който ще те води в пътя на познанието в себе си, и в пътя на Истината в живота.

Ще намериш Бога, – там е домът ти; ще намериш Учителя си – там е Пътят ти. А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота!

Съзнай себе си като душа; съзнай себе си като ученик! „Това е висшето благо, което може да носи една душа” – говори Духът.

Към Бога, към Учителя, о учениче, във Вечността!

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube