Нещо от мненията за съществуването на Атлантида

Въпросът и до днешен ден е все още не напълно уяснен. Той е двустранен – физически: съществувала ли е никога някоя област, някой голям остров, някой континент, който да е изчезнал в началото на историческата епоха и, ако е съществувал къде именно? Въпросът се поставя и от едно друго гледище: теософията създаде понятието, че преди петата (бялата) раса, на земята е съществувала една друга раса хора – четвъртата раса, която е обитавала, населявала именно този голям остров или континент – Атлантида или Посейдон, както го нарича Платон. Историята говори за едно голямо нещастие с този континент; той е бил погълнат за 24 часа от водите на океана с всичко населяващо го. Говори се, че само малка част от хората, населяващи Атлантида, са успели да се спасят и те са турили основа на новата, днешната, пета раса на човечеството. Кое е истината в тия твърдения трудно е за обикновения земен човек да определи. Тия, които описват целокупния живот на Атлантида твърдят да виждат нещата такива каквито са били, те си служат с едно шесто чувство. Почти всички лидери на теософията и сродни тям учения са се произнесли по този въпрос и техните мнения и описания са твърде близки едни до други. И ако дори нищо вярно да не би имало в тези мнения, то от гледището на човешкия гений и изобретателност тези описания и твърдения са крайно интересни. А в фантазията все има нещо крайно интересно и най-вече вярно. Тези разни мнения от най-стари времена още са събудили интереса и на учените от последните векове да се занимаят с въпроса за Атлантида. Не може да се каже, че този въпрос е окончателно разрешен от позитивната наука, но твърденията и мненията, па и данните, до които тя се е домогнала, хвърлят известна светлина върху онзи път, който ще посочи самата истина.

Платон в своите книги: „Тимеос” или „За Природата” и „Критиас” или „За Атлантида”, говори за един голям континент остров, който се е намирал пред Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), който е съществувал 9000 години преди прочутия гръцки философ и държавник Солон. Споменава също за голямата култура, която е съществувала на този континент и как бил изчезнал за 24 часа под водите на океана. Това мнение на Платон е просъществувало до наше време. То е било подкрепено в ново време от теософията и окултизма и с това се е обърнало внимание на учените геолози и географи да се занимаят и проучат този въпрос. Така прочутите френски геолози Лапаран и Термие са се произнесли на времето, че не е изключена възможността да е съществувал един континент в Атлантическия океан, който да е пропаднал надолу и впоследствие залян от водите на океана. Те имат предвид обстоятелството, че дъното на Атлантическия океан представя едно обширно високо плато. Само по крайнините на континентите – Европа, Африка и Америка, дъното на океана е по-дълбоко. Науката, обаче, отиде много напред; тя обширно се занима с въпросите за произхода на континентите и океаните. Предприеха се ред специални многогодишни експедиции за изучаване, особено на Атлантическия океан и неговото дъно. Най-много са допринесли за това германците. Днес съществуват ред теории, всяка от които почива на известни положителни данни. Според едната теория, наречена Перманентна теория се счита, че океаните и континентите представят в своите големи линии неизменни части по земната повърхнина. От това гледище възможността да е съществувала Атлантида почти се изключва. Но перманентната теория днес е силно разкритикувана и по много линии и пунктове тя не издържа критика.

Една втора теория е тази за съществуванието на континенти-мостове, които са свързвали сухите области по земята. Без съмнение, според това схващане възможността да е съществувала Атлантида, е много голяма. Много учени и до днес поддържат тази теория. И тя има своите големи основания. Установено е, че ако дори не навсякъде измежду континентите е имало мостове-континенти, то на много места това е неоспорим факт. Така счита се, че през геологично време са съществували един северно-атлантически континент и един южен. През долния терциер (третичната ера – днес живеем в четвъртичната), обаче, малко геолози приемат възможността да е съществувала част дори от южно-атлантическия континент. За северно-атлантическия континент се приема с достоверност, че е съществувал още, макар и в по-ограничени размери. Не е обаче изключена възможността южно-атлантическият континент или Атлантида да е просъществувала дори и до края на дилувиалното време (ледниковата епоха от нашата ера) като един остров.

Науката не спря тук. Много факти трябваше да бъдат правилно обяснени, а имаше и има още много празнини. Двадесетият век донесе много преврати в научното мислене. Настана и тук един нов преврат. Големият учен Алфред Вегенер, който преди две години загина в ледовете на Гренландия създаде гениалната теория за хоризонталното движение на континентите и за произхода на континентите в течение на геологическите времена от една единна маса-суша, която чрез разцепване е дала днешните континенти. Наистина данните и доказателствата на Вегенер са неоспорими, но и това схващане днес вече не е абсолютно. Все пак днес всички признават, че ако от теорията на Вегенер нищо не остане, то едно ще пребъде за винаги – то е схващането, истината, за хоризонталното движение на континентите. Специално за Атлантическия океан Вегенер счита, че той е произлязъл чрез откъсване на Америка от Европа и Африка. Ако се съпоставят бреговите линии на източна Америка, особено на южна Америка с тази на западна Африка и Европа, ще видим, че те се покриват едни други просто идеално. Не е само този единственият аргумент за произхода на Атлантическия океан. От това гледище възможността да е съществувала Атлантида се почти изключва. Но все пак, може безрезервно да се приеме, че из Атлантическия океан са останали части във вид на острови при разкъсване и отдалечаване на Америка от Африка и Европа. Особено, по-възможно е такъв един голям остров да е съществувал в океана на северозапад от Африка – горе долу по напречната линия на Средиземноморието. И такъв един остров да е представял потъналата Атлантида. Това не е в противоречие с теорията на Вегенер за движението на континентите.

Има още едно схващане за произхода на океаните и континентите, според което океаните са представяли големи подвижни водни маси, които са бивали ограничени от континентите. В тия пространни морски области, съединени помежду си, са се утайвали материалите, които по-сетне са изграждали разните нагънати планински системи. Възможността да е съществувал в Атлантическия океан един голям остров – Атлантида, не се изключва и от това схващане.

През 1920 год. излезе още една брошура върху Атлантида от члена на Белгийската Академия – А. Рюто. Това, което той изнася е крайно интересно и в съвсем друга насока на мислене. Въпросът е засегнат всестранно и изглежда доста правдив. Стреми се да бъде крайно позитивистичен. В своите дирения Рюто попада на забравеното съчинение на някогашния професор в Лионския университет Е. Ф. Берлиу, озаглавено: Атлантите – История на Атлантида и на първоначалния Атлас, или въведение в историята на Европа. Тази работа е печатана през 1883 г. в годишника на филоложкия факултет в Лион. Рюто в пълно съгласие с Берлиу първо коментира мнението на Платон, че Атлантида се е намирала пред Херкулесовите стълбове (Гибралтар), следователно тя не ще е била остров в Атлантическия океан, а някъде на изток, в лицето на Гибралтар. От това гледище и излизайки от схващането, че островът Атлантида е имал на своята северна страна високи планини, споменатите автори приемат областта Мароко-Алжир-Тунис, която по цялата си дължина е завзета от Атласките планини, за Атлантида. От юг тази област се ограничава от две големи реки, които доста ясно я разграничават от Африканския континент. Рюто дава една реконструирана карта на тази област, от която става ясно, че тези реки и вътрешните езера между тях са образували една цяла водна област от океана до Средиземно море. Така се отделя един голям остров.

Като излизат от мнението на Херодот и др. стари автори, дори от самия текст на Платон, Рюто и Берлиу установяват, че споменатата област е била наистина някогашната Атлантида. Старите автори говорят, че атлантите са имали връзки не само с египтяните, но и с гърците. Установява се, че митологията на атлантите има много общо с тази на гърците. Като оставим детайлите на това разглеждане, като положително се изтъква, че атлантите са един вид родоначалници на картагенците, които датират от около 825 год. преди Христа.

Една висока култура каквато е била Атлантската не може да бъде предисторична, тя е вървяла в паралел с египетската. Счита се, че изчезването на Атлантската култура датира около 1,500 год. преди Христа. Старите автори разправят, че между тези две дати – от западането на атлантите, от около 1,500 год. и основаването на Картаген – около 825 год. Преди нашата епоха, са ставали големи земетресения, благодарение на които са изчезнали някогашните големи езера (източен и западен Тритонис) на юг от Атласките планини, респ. на юг от Атлантида. Така тя се е свързала с Африканския континент. Тези времена отговарят много на времето на големия потоп, наречен потопа на Девкалион, който се счита, че е станал към 1550 год. преди Хр. Счита се още, че атлантите са произлезли от предисторичния Кроманьонски тип на човека. Като заключение Рюто казва, че Атлантида не е била потопена от морето, но че тя е изчезнала като остров от лицето на земята, като се е съединила с Африка. Голямото разрушително влияние, което Картаген, Рим, а после и мюсюлманите са оказали върху атлантската култура, е причина да се заличи тази голяма култура от историята на човечеството и да не останат следи от нея.

Колко съблазнително е това схващане на двамата учени Берлиу и Рюто, сякаш това е последната дума на истината! Рюто се обявява силно против окултистите и ония писатели, които са твърдели, че Атлантида е изчезнала за 24 часа под водите на океана. Но колко, колко много неща не са известни на съвременните учени! Има два метода на добиране до истината на нещата – чрез пипане и чрез виждане. Не е ли пипане, когато се ровим в стари архиви и се мъчим да ги тълкуваме? При всичките тия случаи добирането до истината е частично. Може би бъдещето ще хвърли много по-голяма светлина върху въпроса за Атлантида, може би да се потвърди твърдението на окултистите, които считат, че виждат нещата каквито са и каквито са били и истината за Атлантида да бъде още един голям мост към ония възможности на познание, за които от много време окултистите говорят, че са най-реалните.

Д-р К.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube