Адриана

Малки приказки

Аз съм семенцето – заритото в земята. Аз усещам сладостната пролетна тръпка, която минава по нея от твоите топли лъчи, о Слънце на Живота!

Пролът е, да! Ти грееш. Ти ме събуди за живот. Помогни сега да подам главичката си над земята.

После ме целуни да стана златен клас.

* * *

Аз съм непослушния Твой син от притчата. Упорито поклащам глава на Твоите повели.

Но видя ли слънцето да грее, чуя ли птичките да пеят и сетя ли дъха на ароматните цветя, аз казвам: Те всички волята на Бога изпълняват.

И грабвам мотиката и с песен отивам на лозето да копая.

* * *

Царят обеща да ме направи щастлива.

– Искай, рече Той, каквото ти трябва, ти босоного и мъничко дете. Цар те днес дарява – по царски искай!

Той пожела да опита, какво искат малките и бедните в света, какво им трябва, какво би могло щастие да им донесе – пари, богатство, почит, слава ?

Аз скрих лицето си в ръце:

– Да бъда вечно Твоя и Ти мой.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube