Михаел

Магическото значение на гладуването

Който ме изслуша внимателно докрай и пожелае да провери верността на думитe ми, ще се увери в истиността на това, което искам да изложа в тия няколко страници.

Постът е нещо отдавна практикувано. Той има своя произход още в животинското, още по-далеч – в растителното царство.

Тук няма да се спирам да изреждам растения и животни, които ни поразяват със своята възможност да издържат дълго време лишение от храна.

Постът е бил една област от Бялата Магия и се е разбирал най-добре само от големите посветени в дълбоката наука на живата природа.

За поста се говори в свещените книги на всички народи: в книгите на египтяните, на индусите, на халдеите на персите и на християните. Обикновено хората разбират, че да постиш, значи да не ядеш храна един, два или повече дни.

Когато не ядеш, това значи, че си постил, а какво си мислил, какво си чувствувал, какво си говорил, това било без значение. Окултистът обаче разбира по-обширно и по-дълбоко тоя въпрос. Да чувствуваш, значи да приемаш и да преработваш храна от по-тънко и по-ефирно естество.

Значи да се храниш с чувства. Да мислиш, значи да приемаш, да преобръщаш и да предаваш пак храна от още по-духовно естество.

Ако лишите известно време човека от храна, необходима да подържа организма, защо той се озлобява, става жесток нападател, и забравя много морални правила, става неузнаваем, близко до животното? И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на поста и цели с него да постигне нещо), защо той става по-добър по-тих, по-кротък, по-спокоен и по-нежен?

Когато говоря върху това, не изпускам из пред вид различните други причини и условия, които влият: като анатомическата структура, физиологичните процеси, среда, обстановка и пр. Говоря за пост по насилствен и по доброволен начин.

Единият има един резултат, другият има други резултати.

Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания.

Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие. Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека. Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни.

Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и мислите.

Закона за аналогията е най-важният ключ, с който посветените отварят вратите на различните царства в природата.

Грехът е дошъл с храненето и всички болести, всички падения са дошли и идват с храненето. С това са съгласни само малцина. Но, това не значи, че всичко най-хубаво, най-разумно и най-добро не е дошло с храненето. Но има два вида хранене. Мойсей в книгата Битие символически е показал, че на Адам и Ева е било забранено да ядат от плодовете на едно дърво. Те трябвало да постят само от плодовете на това дърво — но те не могли да издържат тоя пост.

Най-добрите медици са съгласни, че болестите идват от чужди вещества, които, като не могат да се отсранят от организма, натрупват се по различните органи и при пръв удобен за тях случай те се проявяват в различни форми на болести.

От това не следва, че трябва да престанем да се храним, но трябва от време на време да остане стомахът на почивка и спокойствие. Много вредни неща биха се отстранили тогава.

Много болести могат да се лекуват чрез разумен пост, а излишекът от храна и пресищането са най-опасните и най-голямите врагове на човека. Да преяжда човек и никога да не пости – това са неща, които ще му докарат най-голями неприятности и страдания. Но и да пости човек без да знае как, кога и колко време и това също не ще му донесе голями блага и добрини.

Това, което се казва за физическото хранене се отнася и за чувствата. И там човек яде, пие, трупа материи, които един ден почват да гният. Мнозина не знаят, че човешкото същество представлява дом, общество, цяла държава, в която мнозина ядат и пият и унищожават всичко приготвено с голям труд и усилия. Този, който пости, може да отстрани много от тях, като ги държи гладни.

Докато той е много щедър към тях и ги храни, те не ще го напуснат, той е много добър за тях. Те здраво ще черпят от неговите сили, живот и способности.

О, ако хората знаеха, колко много други хранят заедно със себе си и около себе си! При пост от 3 дена ще го напуснат ония, които не могат да издържат повече. Но съществуват други, по-упорити. При пост от 4, 5, б, 7, 10, 20 дни и т.н. Ще го напускат все по-устойчиви и упорити. Особено ако този, който прави опит в това направление се въоръжи с някои правила и осветления. Какво се постига с постенето ? Нищо или много малко при следните случаи: При недоволство, ако постът е съпроводен с роптание, с разкаяние, че го е започнал. При щестлавие и парадиране с него. При караници, диспути, при одумвания, клюки. При тежка физическа работа.

Кога се постига много? Когато човек знае защо пости, поставя си една цел, знае в кой ден, знае в какъв ден да го завърши.

Когато постът е съпроводен с молитви при спокойствие и в мълчание, когато се отдаде на духовни мисли, без недоволство, а с радост.

Какво може да се постигне с поста?

Ето някой състояния и опитности, които по друг начин не биха могли да се постигнат: подобряване на здравето, пречистване на тялото от вредни вещества, усилване на волята, особено оценяване и проникване в тайната на храната. Колко тя е ценна и скъпа. Той разбира, че дотогава не е знаел какво нещо представляват хляба и водата, колко неоценими и неизразими неща са те!

Това не може да се разправи на никого и никой не ще може да го разбере, колкото и велик мислител да е, той трябва да го изпита.

Този, който пости малко по-продължително ще забележи, че когато стомахът престава да работи, започва да работи една друга система в белите дробове, като че в него се отварят нови каналчета, по които започва да тече чуден, особен живот, непознат дотогава, той диша и поглъща нещо осезателно, реално, което не знае какво е, но което го прави да се чувства по-лек, по-свободен. Той започва да чувствува състоянията на другите хора отдалеч.

Той става особено възприемчив и чувствителен към тия изтичания на хората.

Констатира, че когато мирише известен плод, той като че поглъща с цялото си същество нещо, което излиза от плода. Усеща че се пълни и се храни от него. Той разбира, че плодовете представляват извън тая видима обвивка една област на сили, на есенции, на благоухания от висш порядък.

Учението за неизчерпаемостта на радиевите еманации му става ясно и понятно.

Какво още констатирва той?

Едно от важните неща е това, че той реално, действително проверява съществуването на душата отделно от тялото, но проявяваща се в тялото. Тая истина, върху която много е писано, много разисквано само така, без да се направи нужното, без да се провери.

Това се констатира от някои при десетия ден, от други по-късно - при петнадесетия и т.н. а от други по-рано.

Как човек проверява това?

Той излиза и влиза в своето тяло, пътува на далечни растояния вижда далечни събития.

Вижда своето тяло отделно от себе си, как лежи на леглото и след това проверява това, което е видял, чул или узнал.

Е, какво ще бъде възражението на ония, които нито един ден не са отдали, не са направили нито най-малкия труд да проверят тая велика истина, която е от най-голямо значение за живота и за посоката, която човек взема в тоя живот.

Аз не отричам, че има и други начини и средства, за да се дойде до тая истина. Много още са придобивките от едно разумно практикуване на поста.

Прояснение на мисълта.

Избистряне и разбиране на същественото в живота.

Разбиране на една истина, която прави притежателитe ù богати, силни, умни.

Тази истина е много проста:

Колко богатсто има в човека, около него и колко възможности са скрити в него, за да се ползува от тия блага, но не ги оценява и не умее да им се радва всеки ден, всеки час да благодари на благодатта, в която живее. Вместо да е радостен и благодарен, той е вечно недоволен и роптаещ против всичко.

Само това неразбиране на тази истина е в състояние да го направи нещастен и сляп за красотата и изобилието.

Сега идвам до най-дълбоката, най-важната и скритата страна на поста, като магическа операция от най-чист характер.

Когато човек престане за известно време да се храни със своя стомах, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно. Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред. Има посветени, които продължават тоя прогрес по-нататък и престават да се хранят и през 6елите дробове, известно време не дишат. Tе започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка. Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род.

Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек? Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува.

Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество. Знаещият може да пости, за да помогне на някого.

Знаещият може да пости, за да спаси някого от падане, от болест, от отчаяние и пр.

Ето, това е най-красивото и най-светлото в поста. Това е оная част от бялата Магия, учението за Любовта и самоотричането от радости и удоволствия за полза на другите.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube