Идването на ума

Ние живеем в свят, който е толкова известен, колкото и неизвестен. В това отношение животът е подобен на математиката. И в математиката има задачи с едно, две или повече неизвестни, които трябва да се решат. Повидимому човек мисли, че разбира живота, но в края на краищата той вижда, че се намира пред много неща неизвестни и неразбрани. В такова положение се намират учения и простия, младия и стария, богатия и сиромаха. Когато младият живее със стария, той става тъжен; когато старият живее с младия, и той става тъжен. Защо ? – Младият има едни възгледи за живота, старият има други възгледи. И двамата остават неразбрани един за друг. Това се дължи на две различни течения в живота, които произвеждат два различни резултата. Тъжното, скръбното течение се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения.

Човек е само онзи, който мисли. Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него. Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления. Когато се говори за човек в прав смисъл на думата, разбира се силният, великият човек, който никога не умира. Той е безсмъртен. Човек е подложен на видоизменения, на промени, но той не умира. Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ? Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави разумния човек. И смъртта е необходима, и животът е необходим. Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека. Той ще мине през най-тънката цев, каквато съществува в живота. Пред тази цев и злото се спира. То не може да мине от другата страна на смъртта, защото там вече е животът на безсмъртието.

Следователно, всичко онова, което може да се тури в действие, това е човекът. Това е неговата мисъл, неговият ум. Единственото реално нещо за човека е неговият ум. Докато умът не дойде в човека, докато човек не мисли, той не може да се измени. Докато умът не работи, прозорците на човешкото съзнание винаги ще бъдат прашасали и светлината отвън не ще може да прониква в него. При това положение, колкото и да иска човек да бъде радостен, той всякога ще бъде скръбен; колкото и да се стреми към здравето, той всякога ще бъде болен. Такъв човек е врата за всички болести. Дойде ли умът в него, той пречиства кръвта и какъвто микроб попадне в организма му, моментално ще умре. Чистата кръв е първото условие за здравето. Като средства за пречистване на кръвта има ред максими, едни от които са следните: отговаряй на омразата с любов, на неверието с вяра, на насилието със свобода, на неправдата с правда. Прахът от сърцето трябва да се изчисти, да могат свободно силите на природата да прииждат, да чистят кръвта. Човек всеки ден трябва да възприема нещо ново от външния свет. Умът е онази велика сила, която възприема енергиите от природата, обработва ги, като задържа част от тях за себе си, а останалите изпраща навън. Между човека и природата съществуват известни отношения, които трябва да бъдат правилни, хармонични. Едно е нужно да се знае: природата е впрегнала на работа всички хора, даже и най-лошите. Като работят за нея, те едновременно с това работят и за себе си. Както фабриките и леярниците работят за човека, така и хората, добри и лоши, работят за природата. Както ние търпим всички несгоди и неудобства на фабриките, с техните вредни газове, така и природата търпи лошите хора с техните неправилни мисли и чувства. Фабриките трябва да имат високи комини, да изхвърлят навън газовете, които се образуват в тях, да не става някакво подпушване. Хората трябва да имат филтри, с които да пресяват мислите и чувствата си, да ги сортират, да не става някакво вътрешно подпушване в тях. Щом умът дойде в човека, всяко нещо в него отива на своето място. Ако умът не функционира заедно със сърцето на човека, той нищо не може да постигне. Само умът е в състояние да се справи с противоречията на сърцето. Сърцето представя гъстото течение в природата, или венозната кръв в човека. Умът представя рядкото течение, или артериалната кръв. Ако венозната кръв не се пречиства в свещения огън на ума, и кръвообращението не става правилно.

Когато умът в човека се пробуди и почне да работи, ние имаме човек, който е научил първите букви от езика на Великата природа. Той знае вече, де са скрити всичките богатства; той знае, де се намира най-хубавото жито, де виреят най-хубавите плодове. Той знае, де се намира елексира на живота. Щом висшият ум дойде у човека, всички страдания и противоречия в него изчезват. Този човек свободно може да се повери на своя ум, защото той ръководи неговата съдба. Само умът е в сила да спаси човека.

Когато умът дойде в човека, той ще си зададе въпроса: Що да сторя, за да придобия вечния живот? Отговорът на този въпрос се крие в работата на самия ум. Висшият ум в човека е наречен „мълчаливият” който заема най-малкото местенце. Той седи, наблюдава, ръководи. Само най-тънкото ухо е в състояние да схване тихия глас на ума. Сърцето се бушува, вълнува, търси изходен път. Умът мълчаливо работи, помага на човека, освобождава го от страданията. Когато висшият ум дойде в човека, той ще му покаже, как може да се роди изново, как може да придобие безсмъртието.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube