Д-р Ели Рафаилова

За физиогномичната прилика между животните и човека

(продължение от кн. 4)

ІІ

Слон. Образът на слона много се приближава до човешкия образ. Характерно у хората, белязани от този тип е голямото и широко чело, големият нос и уши и малките, сравнително, очи и уста. Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична. Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи.

Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество. Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата.

Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно. Учителят казва, че големият хобот у слона не може да говори за друго, освен за голямата му интелигентност.

Куче (Хрътка). Хората, белязани от типа куче, представят едно много голямо разнообразие, подобно на голямата разновидност на това животно. Като крайни вариации на този представител, обаче, се взимат догът и хрътката. Догът е с четвъртита форма на лицето и главата и ъглести очертания и линии. Главата е някак си набита и ниска. Носът е груб и чип. Погледът е остър. Брадичката едра и груба. Вратът – къс и дебел. Хората от този тип биват доста груби и резки. Походката им е брутална. Гласът – с висок тембър, но груб.

Това са хора работливи, практични, изобретателни и предани към тия, които ги обичат. Те биват и много груби в нравите и завистливи. Счита се, че догът се среща повече като мъжки тип, отколкото като женски.

Хрътката е с продълговата глава и форми. Тя е много по елегантна и по-фина почти от всички видове кучета. Гласът на хората от този тип е звънлив, а движенията и жестовете им бързи и живи. Те са оригинални, с доста приятни нрави, чувствителни и с особено чувство към чистотата, но и тънко егоистични.

Типът куче човек може да срещне твърде често в доста големи разновидности измежду хашлаците из улиците. Редфилд казва, че този тип хора се твърде често среща измежду руснаците, французите, много често у ирландците и пр.

Лисица. За този тип може да се каже, че всеки човек го познава някак по интуиция. Физиогномически това са хора със средно, заострено-овално лице. Цвета на кожата им бива белезникав, розов до кафяв, кестеняви коси, рядко черни. Очите им са доста големи, възкръгли, сиви, жълтеникави, кестеняви или черни. Носът най-често бива слабо вълновиден. Устата – малки, с тънки устни. Чоканчето (брадичката) издадено напред и заострено. Ръцете са въздълги и правилни. Движенията и жестовете –сдържани и ситни, походката лека. Гласът – ясен, звънлив и сладък.

Това са хора крайно лицемерни, индиферентни, наглед тихи и много благоразумни във всяко отношение. Те биват още много изобретателни, фини и с крайно ласкателен език. Любова казва за тях, че имат хиляди източници, за да се лансират и могат да забогатеят там, където други умират от глад. Те избягват шума и скандалите и за да победят, те са сладкодумни и хитри в интригите си. Те никога не нападат отпред, на лице. Счита се, че имат всичките качества и всичките недостатъци на големи куртизани.

Още Аристотел се е произнесъл за хора от този тип, че са много досетливи и изобретателни.

Свиня. От най-стари времена до днес този тип се счита за един от най-ненавистните. Характерното у хората, белязани от този тип е продълговатото, дебело, четвъртито долу лице, с месести, издути и извити устни. Носът е с ръбест, четвъртит връх. Големите и неправилни уши се явяват тук като признак на голяма вулгарност. Челото е малко и стеснено на горната част. Очите малки и късо поставени към носа. Погледът е отблъскващ. Шията е къса и месеста. В движенията и жестовете има нещо долно, низко.

Тези хора са големи доносници, лицемери, суетни, мръсни и по тяло и по душа. Техният говор е груб и мръсен. По отношение на лакомията и дивотията им те изобщо нямат подобни.

За типа Глиган се счита, че има малко по-добри качества от свинята, обаче и той си остава същия груб егоист и образец на ужасен гняв.

Редфилд дава, че типът свиня много често се среща в Китай или дори е характерен за китайците.

Змия. Този тип бележи хора с повече или по-малко крушообразно лице и глава изобщо. Челото бива конусовидно. Кожата обикновено е с тъмен цвят и бива набръчкана. Очите биват кръгли, или много изпъкнали, или малки и впити; погледът е съсредоточен и остър, прорязващ. Нос – дълъг, дебел със сплескани крила. Устата прилича на една цепнатина. Брадичката при повечето случаи бива груба и дръпната назад (олистогната). Шията – дълга и мускулеста. Ушите – големи, деформирани, тежки, доста раздалечени от главата. Движенията у тия хора са отблъскващи.

Такива хора биват концентрирани, умни, гъвкави, любезни, хитри и артистични, но и злобни жестоки, завистливи, доносчици. Любова казва, че тия хора обичат злото за самото зло. Те са големи садисти и се радват на теглилата на другите. Те имат инстинкта на сатири, на отровители и т.п. и са свързани обикновено с всевъзможни престъпления. Когато типът змия бележи жена, тогава този тип създава един истински сатанински характер. Към многото отличителни белези, много характерно е, че хората от този тип, особено изразено у жените, имат винаги студена и влажна кожа.

Петел. Лицето у този тип хора е въздълго, обикновено с блед цвят, с добре изразени и оцветени бузи. Челото е добре развито и излеко издуто. Очите са изразителни и доста изпъкнали; погледът е топъл, радостен. Нос – твърде голям и дълъг, винаги вгънат изразително под челото и повече или по-малко извит надолу на върха. Уста – средно голяма, правилна. Изобщо физиогномически тези хора правят добро и приятно впечатление. В движенията и жестовете са грациозни. Обикновено те ходят с глава излеко насочена назад или наведена наляво. Гласът е силен, звучен и ясен.

Тия хора биват жизнерадостни, услужливи и с богато въображение. Те са добри оратори, ентусиасти, бързи и подвижни в всичко. Те са още откровени, лакоми, завистливи, свадливи (много характерно за добрите петли), а понякога арогантни. Йоханес Порта казва, че хората белязани от типа петел са склонни към всичките удоволствия на любовта.

Според Редфилд този тип е много характерен за испанците.

Котка. У този тип лицето е сравнително малко, възкръгло, със закръглено ръбести форми. Носът е малък и малко чип. Уста – правилна, с тънки устни, сякаш разкъсани. Брадичка – възостра. Уши – малки. Очите – са най-вече шарени, с жив, любопитно-загадъчен и бърз поглед. Гласът е писклив до болезненост, но продължителен – подобно на мяукане.

Хората от този тип биват доста умни, обаче мързеливи и лакоми. В движенията са грациозни, леки, но шумни. Те са хора рядко, можещи да понасят другите, лесно се дразнят и са завистливи, затова и агресивни – нападателни.

Този тип се среща повече у жените, отколкото у мъжете. Порта казва за такива жени, че са страхливи, без достойнство, преизпълнени с лъжа. Любова добавя, че те са фини, с външна обхода, скептични и трептящи пред любовните удоволствия.

Типът Тигър, който има много общо с котката, е много по-груб образ, с много по-отрицателни качества и една ужасна садистична жестокост.

Според Редфилд типът котка е силно застъпен у прусите.

Гъска (патка). Тия, които носят печата на типа гъска имат висок врат, на който стои една дебела глава с голям, дебел нос, досущ без ноздри. Челото е полегнало и съвсем ниско. Устата е неправилна и почти всякога отворена, с дебели, къси устни. Очите са кръгли, малки, изпъкнали. Погледът е празен, безсъдържателен. Брадичката сякаш не съществува. Това са хора тежки, мудни и по душа и по тяло. Умът им е „патешки.” Единственото, което ги интересува в живота, то е да си напълнят стомаха и да спят. Чувствата и желанията им са тъпи, а мисълта е досущ непозната на тяхната природа.

Маймуна. Макар и най-близкостояща по своето устройство до човешкия род, маймуната като физиогномичен тип у хората, няма много високи качества. Много очебийна у този тип хора е горната устна. Тя е голяма и повече или по-малко раздвоена. Брадичката почти я няма. Носът е сравнително малък и сплескан. Очите са възкръгли и изпъкнали. Челото е ниско. Уши – плоски и заострени. В движенията са бързи – много подвижни. Гласът е и писклив и глух.

Tе имат по-скоро един подражателен, отколкото творчески-изобретателен ум. Биват предприемчиви. Тия хора биват още много лакоми, с груби нрави, липса на всякакво чувство за морал. Празни и мръсни в широк смисъл на думата (т.е. и в проявата).

Порта не счита за щастие човек да бъде белязан от типа, на който и да е вид маймуна.

Може би няма животно по земята, на което да не може да се намери същество от човешкия род, което да прилича на него. Има хора, които приличат още на мишки, на бухали, кукумявки, крокодили, на папагали, на гълъби, на пуйки, на хиени, чакали, на мор¬жове, тюлени, на камили, па дори и на риби. Мнозина приличат и на разни насекоми. Бъдещето чака големия майстор, който ще разшири кръга на мислене и изучаване в тази област от физиогномиката. Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните народи животински прилики е едно голямо постижение в тази насока. Така могат лесно да се схванат характерните физически и душевни черти на разните народи. Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба. Последния тип той вижда силно изразен в кръглите уста и изобщо устройството на устните и челюстите на негрите.

Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна интуиция. След едни обстойни проучвания, интуицията на човека-изследовател трябва да долови туй, което лъха неусетно от целия образ – едно определено животно, много животни съчетани заедно или един свръхчовек, един ангел. Това ще бъде ореолът на неговите изучвания, той ще схване истинската насока, в която се движи или живее едно същество.

Трябва да се каже още, че животните представят известни преходни стадии, елементи, лъчи, сили в природата, през които минават всички същества по пътя на развитието. Те са основни форми, през които протича живота на природата. Учителят казва: „Животните са основа на Божествения свят.”

Ще завърша с думите на Учителя: „При изучаване на животинските типове, човек може дори да пренебрегне расите и народите, които приличат на дадено животно, но щом ти познаеш животното, на което прилича един човек, ти вече имаш една мярка, ти можеш вече да познаеш неговия характер. А това е ценното.”

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube