За физиогномичната прилика между животните и човека

Д-р Ели Рафаилова

Странно, но е безспорен фактът, че човек повече или по-малко прилича на някое животно или пък в неговото лице изпъква най-силно една черта на дадено животно или една сума от черти на разни животни. Наред с душевните, моралните и интелектуални особености на човека, той притежава също и животински наклонности, които като надделеят, дават на човека и външен израз на животно. Във всяка една от толкова разнообразните глави на животни, казва Karl Noghe*) в своето „Въведение във Физиогномията”, ние несъзнателно виждаме една типична характерна особеност. Басните ни учат да разпознаваме тия особени черти у разните животни. В устата на народа се търкалят от време разни определения за хората: „Той е хитър като лисица”, „силен и благороден като лъв”, „добродушен като овца” и пр. пр. Това е плод на онази несъзнавана работа на народните маси във вековете за опознаване на околната среда. Да може човек въз основа на системни проучвания да разпознае в своите подобни разните животни – черти, които градят техния характер, това е целта на онази част от Характерологията, която се занимава с животинските типове.

Изучаването на животинските типове или зооморфната символика е почнало от най-стари времена. Още Аристотел е писал върху това. Порта е създал една система от тези схващания, Лафатер изтъкнал голямото ù значение, а в по-модерно време Софус Шак, който е бил художник, е възкресил това учение и го обосновал с исторични имена. В настояще време няма физиогном и характеролог, който да не е посветил десетилетия в изучаване на зооморфните типове. Това е също една от най-интересните области в генетическата антропология. Върху това, че в човека, тъй да речем, живеят разни животни, които му дават лицевия израз и проява, можем да приведем няколко твърде интересни примери, които дава Genia Lioubow**) в своята хубава книга „Лицата и душите”: Един медик, приятел на, Lioubow ù разправил, че един пациент на около 40 години в една видна западна болница страдал от неврастения. При своите кризи този едър човек почвал да ходи на четири крака, да лае и хапе и да върши като куче всички цинични работи. Това обаче, което е било много очебийно е, че този човек имал както черепна конструкция, така също и лицев израз подобни на голямо куче. Друг случай, който разправя Lioubow е : Един неин познат, който инак бил много приятен, лицето му напомняло на петел. Този човек имал голям успех сред жените. Имал, обаче и лошия навик да си повдига раменете и горната част на ръцете повече отколкото би трябвало (нещо, характерно за петлите, които си повдигат силно крилете). Към тридесетата си година той се разболял тежко от треска, но оздравял. След това по обяд, но особено по вечеря го обхващал особен нервен трепет, очите му ставали много блестящи, изправял се и почвал да кукурига като петел. Това траяло докато му минавала треската. Подобни странни факти има твърде много в живота – те трябва да се издирят и съпоставят правилно от характерологично гледище.

При систематично разглеждане на животинските типове, ще бъдат изнесени в най-сбити линии чистите типове животни, които се установяват по човешкото лице и глава. Често в един образ могат да се наблюдават чертите на два, три и повече животински типове. Това показва, че този човек има по-сложна психология, но чистият тип е най-ценен в основата на това учение. Който може да различи чистия тип, той по-лесно ще се справи и със смeсените. Като основа за описание на чистите зооморфни типове ще послужат типовете, дадени от Genia Lioubow, James Redfield***) както и данните, които се намират в беседите на Учителя и които ни е дал устно той от своята голяма практика.

Лъв. Всяка една висша духовна и интелектуална индивидуалност бива повече или по-малко белязана от типа лъв. Рядко, обаче, типът лъв идва чист у хората. Той бива свързан с типа орел, слон и др. Главата на типа лъв е средно голяма, закръглена, понякога клони към долихокефалната. Лицето е почти закръглено четвъртито. Чело – широко, леко насочено назад. Нос – прав, въздълъг, жив, с доста мощна основа и трепкащи ноздри. Челюсти – силно развити, но не груби. Ябълки на лицето – изпъкнали. Брада (чоканче) – издадена напред със закръглено четвъртито очертание. Очи – доста големи, кафяви, кестеняви до бакърени, сиви до сиво-сини; поглед – светещ, ясен, топъл и обземащ. Вежди – гъсти, прави или извити. Уши – немного големи, фини и правилни. Уста – доста голяма с пълни устни, но хармонична. Цвят на кожата –възблед до розов. Коса – обилна, златисто-руса, бронзова или огнено златиста. Глас – плътен, топъл, сладък и звучен. Походка – тиха, тежка; жестове – пълни със сила, темперамент и грация.

Тия хора са добри, благородни, толерантни, идеалистични и предани, със смел, животрептящ, горд характер. Нещастие, страдание не може да ги сломи; гневът им е страшен.

Genia Lioubow казва, че образът на лъва представя почти всякога гения.

Redfield счита, че германците са белязани силно от типа лъв. Нещо царствено характеризира този тип.

Учителят казва, че германците понеже са силно белязани от типа лъв, са енергични, предприемчиви борчески натури, но и разрушителни.

Орел. Челото, носът и очите са най-типични у този тип. Очите са големи, изразителни, добре отворени с рязък, остър, проницателен поглед и металически блясък Най-често биват кафеникави, с орехов цвят или златисто-кафяви и сиво-сини. Носът е излеко орлов, а не пречупено извит. Челото иде сякаш над очите – има четвъртит вид. Лицето и тялото биват изящни с хармонични и горди движения и жестове. Гласът е силен и звучен с висок тембър.

Тия хора са особено горделиви, горещи в чувствата и големи ентусиасти. Особено величие лъха от тях. Те са обаче ужасно гневливи, буйни и склонни към деспотизъм.

Плутарх казва, че персите са имали особено чувство към орловия нос. Те са поверявали висшите държавни постове повече на хора, които са имали подобен нос, отколкото на други.

Учителят казва за орела, че има една висока култура. Еднобрачието на тази птица говори много в този смисъл.

Бивол-Телец. Този тип е с продълговато четвъртито лице, набито, с месести гънки. Цвят – жълт, черен или червеникав. Очи – големи и изпъкнали, поглед – съсредоточен и тежък, меланхоличен, челото е ниско и неравно. Нос – дебел, едър, непропорционален, чип и слабо процепен на края. Уста – голяма и с дебели устни. Брадичката се губи в месата, също и ушите са много дебели. Гласът е глух, немного приятен.

Това са хора тежки и в ума, и в живота, с тежко настроение, но с голяма физическа сила, с голямо търпение и издръжливост на физически труд. Хора в биволски образ са много мудни и апатични.

Телецът се отличава с по-голяма живост и интелигентност, която се дължи на външни фактори и злопаметност. Челото е твърде ниско, вратът е много къс, дебел, издут и мускулест. Такъв врат говори за един груб и брутален характер. Подобни хора биват и големи месоядци.

Иоханес Батиста Порта казва, че хора с подобни белези биват злопаметни, свадливи и с тежко агресивно разположение на духа.

Бикът като тип, казва Редфилд се среща много у английските жени. Въобще този тип Бик- Бивол-Телец е присъщ на англичаните. Учителят казва, че англичаните имат силата си на гърба и отзад – там е тяхната психологическа и физическа сила, подобно на Бика.

Кон. Почти всички физиогномисти говорят, че типът кон е един от най-добрите. Тези хора имат продълговато пропорционално, овално немесесто лице. Цветът на кожата бива ясен, розово-бял, рядко матово-кафяв. Широко чело, слабо вгънато по средата и излеко полегнало назад. Очи бадемовидни, големи, блестящи и прозиращи, сиви, сини, жълтеникаво-кафяви, кестеняви, черни. Вежди – сводести или въобще извити. Нос – голям, прав или слабо орлов, ноздри живи, трепкащи. Уста – голяма, с пълни устни, правилна и хармонична. Брадичка (чоканче) – издадена напред, заоблена и обикновено с ямичка. Уши – средно големи, правилни. Коса – обилна. Телосложение високо. Ръце – дълги, но с фини пръсти.

На тия хора е присъщо изяществото, понякога те вследствие голямото високомерие, отблъскват. Гласът бива звучен, висок, топъл – хора, годни за добри певци. Инак са предани, искрени, услужливи, смели, преизпълнени с величие. Предразположени са към социален живот, доверчиви и затова понякога наивни. Понякога биват още много капризни, променливи и арогантни.

Вергилий в своите „Георгики” казва за коня: „Той е бърз, пластичен, ходи със самочувствие”.

Редфилд казва за хората от типа кон, че биват едни от най-добрите артисти, певци, художници. Пегас е емблема на най-възвишеното в изкуството или най-висшето вдъхновение. Редфилд и Учителят считат, че този тип хора се срещат най-много измежду италианците.

Магаре. Това е предимно мъжки тип, много по-рядко се среща у жените. Лицето е дълго и широко, с набръчкани меса. Челото е ниско и тясно. Очи – големи, силно изпъкнали, с тежък, муден поглед – кестеняви, светло кафяви или измито сини. Носът е много характерен – дълъг, представляващ една нагъната линия. Уста – несъразмерна, с нависнали месести устни. Уши – дълги, тесни, месести, много нависоко седящи, крайно неграциозни. Кожата бива силно бледна, землиста или червеникава. Гласът е гърлесто сдавен.

Хората от този тип са тежки в движенията, ръцете им са като лапи и твърди, пръстите им възлести и къси. Те са тежки и в душата – велики инатчии. Мързеливи, злопаметни, мудни.

Аристотел счита дългите уши от магарешки тип като признак на голяма животинщина. Други физиогномисти считат, че очите от магарешки тип са израз на безсрамие и дуращина – глупост. Физиолозите виждат връзка на подобни очи с хидроцефалията в мозъка, което се отразява дегенеративно на мозъчните центрове.

Коза (Козел). Хора със среден ръст, сухи, с четвъртито очертание на туловището. Главата е въздълга, с много характерна заострена брадичка. Челото и носът, който също завършва със заострен връх, представят една почти непрекъсната права линия. Веждите са ъглесто пречупени. Устата е малка, с месести устни. Очите са доста големи, слабо изпъкнали, медено-кафяви до жълто кафяви. Погледът е жив, подвижен, топъл. Тяхната походка е крайно отмерена, жестовете са бързи, трескави.

Този тип бележи хора с висока интелигентност, голямо въображение и чудна памет. Тe са също големи егоисти, капризни, променливи, непостоянни, беглювци и крайно похотливи. Техният нос говори, че обичат навсякъде да си „въвират носа” – тe са крайно любопитни.

В митологичната символика козелът е Сатир. Той е също един от символичните образи на демона.

Редфилд казва, че голяма част от семитската раса, а също и някои други азиатски племена са силно белязани от типа козел. Той установява също, че този тип е силно отбелязан и в много апостолски лица.

Овца (Овен). Лицето у този тип е продълговато крушообразно, с издуто, доста развито чело. Очите биват покрити от гънката на клепките, немного големи сини или светло кафяви и неизпъкнали. Поглед – страхлив, но добър. Нос – извит и заострен. Уста – голяма, с месести устни. Уши – едри и дебели. Тия хора се доста привързват. По принцип са мизантропични, егоистични, особено, когато цветът на кожата е ръждиво-костен. Тe са глупаво-свадливи, невъзпитаеми.

Йоханес Порта казва, че хора от този тип имат почти всякога отворена уста и са крайно недружелюбни, брутални, ненаситни.

Редфилд вижда у този тип и ред положителни черти – те биват много пожертвувателни. И не напразно християнският символ на жертвата е агнето. Той намира, че този тип е силно застъпен в разните му вариации у гърците. В старото гръцко изкуство и архитектура преобладават много елементи, присъщи на овена. Много от видните гръцки философи са белязани от този тип.

Гарван. Хората от този тип веднага правят впечатление с широкия, гърбав и заострен, досущ без ноздри, нос. Лицето се стеснява надолу като конус; телесно слаби, сухи. Чело – по средата изпъкнало. Очи – изпъкнали, черни, кестеняви, светло-кафяви, сиви; поглед – остър. твърд, безсрамен. Уста – голяма, с тънки, сякаш изрязани устни. Кожа – черна или много червена. Коса – предимно блестящо черна. Ръце дебели, груби, твърди; пръсти къси, възлести, с извити твърди нокти. Подвижни, но не грациозни и несигурни в движения и жестове. Глас – късозвучен и пронизващ.

Този тип бележи хора, които дирят и ровят навсякъде, много любопитни, обичат да вдигат голям шум и са нахални. Такива хора биват лъжци, безочливи, крадци. Болшинството от крадците и узурпаторите са белязани от типа гарван.

Мечка. Белязаните от този тип имат или много голяма или много малка деформирана глава, с неправилно четвъртито очертание. Челото е ниско, очи измито-сини или черни, малки и хлътнали; поглед – почти неопределен. Нос – крайно неграциозен, сплескан, даващ счупена крива, с чип муцунест връх. Бузи – продълговати. Уста – почти винаги отворена, с дебели, заострени по средата нависнали устни. Брадичка (чоканче) – почти неразвито или съвсем малко. Кожата им бива землиста, червеникава до черна. Обикновено имат силно развит стомах и вгьнати рамена и гръб. Ръце – лапести, твърди, възловидни безформени. Движения и жестове – тежки, повлечени. Глас – глух, гърлест.

В душевно отношение тия хора са също така тежки, свадливи. Те биват доста лицемерни, безочливи и затова могат да минат за умни. Алчни, злопаметни, неблагодарни, крайно егоистични.

Редфилд счита, че разните видове мечки намират своите човешки съответствия у разни народи. Измежду индийците се намират много приличащи на даден тип мечки. Измежду туземните американци също много хора приличат на мечки. Бялата мечка е особено присъща за голяма част руснаци. Тя обаче, според Учителя, има ред хубави качества от семейно и социално гледище.

Учителят казва изобщо за мечките, че те са добри родители – гледат добре децата си, но са крайно злопаметни.

Вълк. Този тип хора имат заострено лице, с неправилно и лошо чело; малки вдълбани очи, с остър. жесток, кръвнишки поглед и предимно с безцветно-сив цвят. Вежди – пречупено-извити. Нос – чип, тъпо заострен. Уста – несъразмерна, с набръчкани устни и някак изтеглени. Зъби – остри, дълги, жълтеникави или черни. Брадичка – къса. Уши – дебели и груби. Цвят – землист, тъмно червен, костно-ръждив. Коса – черна, кафява, твърда и плоска. Глас – ням, глух, крайно неприятен. Ръце – тесни, дълги, възлести, груби. Крака – дълги, някак плоски. Походка и жестове – несигурни, но доста фини.

Хора – агресивни, ужасно злобни, диви, мизантропични. Йоханес Батиста Порта казва за такива, че са по-лоши, отколкото може да се мисли.

_______________________________________________________________

*)Karl Noghe — Jn jedes Menschen Gesichte steht seine Geschichte — Eine Einftthrung in die Physiognomik. Orania Verlag. Oranienburg.

**)Genia Lioubow – Les Visages et les Hmes – Edition Ernst Flamarion. Paris.

***) James W. Redfield – Comparative Physiognomy – or Resemblances between Men and Animals. – Fowlor & Wells C-o. Mew-York

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube