Емануил П. Димитров

Из поемата

Преображение

І

О, небеса на пориви блажени!

вий сфери, – от преливен цвят дъги...

От подни свят душите уморени,

На скърби в плен и жертва на тъги,

Към вас стремят се, небеса блажени!

Понесен с кораб облачен, в забрава,

Летях, в ефир окъпан и в роса,

И ето ги разтвориха се в слава

И в шир и вис там ведри небеса,

И нов възторг вкуси душа тогава.

О, небеса! Вий царство на Духа!

Покров на ангели – на светли сили,

В одежди без петната на греха!

Стоят пред двери ангели двукрили,

С елмазен меч войници на Духа...

Закон предвечен движи тук звезди,

И светлината пълни синя бездна,

Сеячи тук са ангели – в бразди

Те сеят вечно таз сеитба звездна,

С крила ефира порят и с гърди...

О, небеса на пориви блажени!

Душите тук прегръщат се с ръце,

Уста в уста – с целувка-жар допрени;

Сърце тупти до пламенно сърце –

В една любов свещена крепко слени...

Тук всяко аз се в чуждо ти прелива,

Душа в душата близка пламеней,

И всяко аз е тук свръхличност жива,

И нейни лъч чрез общи блясък грей,

Но всичките души тя в себе слива...

ІІ

Преситени от щастие душите

За чуждо щастие горят от жад.

О, няма тук за любовта насита,

Че тя възбужда все по-алчен глад

И страст за ново щастие в душите.

От дар душата тук не оскудява,

По-буйно блика извора ù свет,

И колкото се повече раздава

Чрез милост – слънце и чрез обич – мед,

Все повече с любов богата става.

На арфа струни опнати – звучат

Душите в дивна пътен – поотделно,

Но да говорят или да мълчат –

Пак слети в химна общи безпределно

Те като струни арфови звучат.

В блаженство вечно пролет тук цари:

Годините тук носят само младост,

Любов сърца ли нежни озари,

Опиянени те блестят от радост,

В блаженство вечно пролет тук цари.

Душите тук се хранят с вечни мисли,

Тъй както долу тялото с храна.

На твари мимолетни, многочисли,

Тук зреят в лоното им семена –

Зърна всевечни на неща и мисли...

А като символи горят без дим

На творчество съзвездия нетленни,

В поля на жътва, в труд неуморим,

Тук свеждат стан в житата разлюлени

Жетвари: херувим до херувим...

III

В миг като бели гълъби от клетка

Изхвръкна роят ангелски крилат,

На синия лазур пред дивна гледка

Те спущаха се в буен водопад –

На небесата в златозвездна клетка.

И ето ги един до друг стълпени!

И като водни кончета подир

В посоки разни пърхат разпилени,

Изгубват се в надзвезден синкав мир,

Като от вятър облаци развени...

Ту като ято лебеди в ефира

Там пръхкав сняг от ангели вали,

И лира звънне тихо подир лира,

Й ето златни ангели-пчели

С нектар пренасят амфори в ефира

Видях и ангели – идеи сили,

Първооснова крепка на света,

В усилие надземно дъх стаили,

Те движеха предвечните неща

И колела въртяха огнекрили...

Оттук възземаха се стъпала:

По тях седяха ангели блажени

С разперени и пърхащи крила,

Или от висша милост озарени,

Вървяха в светла вис по стъпала.

А най-горе стояха шестокрили:

Пламтеше слънце в техните ръце, –

То бяха ангели – идеи сили;

Като елмаз вселенското сърце

Държаха херувими шестокрили... .

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube