Два прилива

Днес дори и децата знаят простия факт, че земята обикаля за една година около слънцето, като същевременно денонощно се върти около оста си. Но този прост факт, който всички малко-много образовани хора машинално повтарят, без да помислят, как се е постигнал и какво собствено означава, си има своята дълга история, която повествува за мъчителните усилия на редица човешки умове – най-просветените, които са се добрали до него след толкова блуждаения.

Изобщо, в днешните времена на популярно знание, хората са склонни да виждат нещата като много прости и да ги превръщат по възможност в удобни механизми, с които да си служат без много усилия. Врътнеш ключа и електрическата лампа светва. Отидеш на пазара и срещу няколко лева си купиш един портокал. Но как е дошъл Едисон до електрическата лампа, колко много знайни и незнайни работници са работили преди него, като започнеш от мечтателите като Уелс или Жул Верн и свършиш със сериозните учени-експериментатори в лабораториите за физични изследвания – затова хората, които се ползуват, които просто „консумират" знанията, дори и не искат да знаят. Те не се интересуват и от това, как попада един портокал в техните ръце – тям и през ум не им минава за мъчителната работа в корените на портокаловото дръвче и за тихата работа на слънцето в неговата листовина.

Не искам да кажа, че всички хора трябва непременно да се замислят над тия въпроси и да ги направят изключителен проблем на своя живот. Но и това пък, че никак не мислят, че схващат нещата така механически, ги прави крайно повърхностни и грубо материалистични – в тия хора на прекъснатите процеси, на откъслечните факти, не трепва ни за миг чувството за свещеното единство на живота и за ония живи тайнства, които се извършват в него.

Ето защо и фактът за денонощното въртене на земята около нейната ос и годишното ù обикаляне около слънцето – тия два цикла поне са общопознати – стои в съзнанието на хората като нещо външно, механично. А тия два цикъла, заедно с наклонението на земната ос към плоскостта на еклиптиката, обуславят в края на краищата целия оня тъй разнообразен свят от явления на земния живот.

Аз няма да се спирам на ония дълбоки въпроси, които възникват във връзка с тия два цикъла, а още по-малко на цикъла, обусловен от движението на земната ос, познат под името платоническа или полярна година. Ще помена само, че техният ритъм обуславя ритъма и на целия физиологичен и психичен живот на земния човек. Сега ще се спра по-подробно върху известни съответствия между двата цикъла: годишния и денонощния.

Като отнесем денонощния кръг към годишния ще констатираме следните съотношения: изгревът на годината за северното полукълбо настъпва когато слънцето встъпи в пролетната равноденствена точка. Пладне съвпада с лятното слънцестоене, залезът – с есенното равноденствие, а среднощ – със зимното слънцестоене. Ако вземем 6 часа сутринта като момент на изгрева, тогава ще имаме следните съвпадения. Почти два часа преди изгрев слънце, значи от 4 часа, започва да се зазорява. В течение на два часа, зората се разпуква като цвят, обогатява се откъм багри, светлината приижда на плавни вълни и слънцето цъфва на изгрев. В 6 часа сутринта в деня на пролетното равноденствие, съвпадат два изгрева: изгревът на деня и изгревът на годината. Това става на 21 март. Ето защо този момент е момент на най-интензивния изгрев: сливат се две изгревни вълни.

Ако през първите дни на месец февруари излезе човек в ранни зори, когато времето е ясно и тихо, той ще преживее двойно зазоряване: зазоряване на деня в зората на годината. Но тишината и великото вълшебство на това двойно зазоряване човек може да го почувствува най-добре по планинските върхове, покрити с дълбоки снегове.

Зимно време – януари, февруари – на планината, дето владее понякога космическа тишина, пукването на зората в ясен и тих ден е едно от най-големите вълшебства, които човек може да преживее. В такъв елмазено-чист ден, когато се носи тишината на синия и бел цвят, изгревът на слънцето и неговото шествие по кристално-чистото небе представя изгрев, сутрин и пладне на деня в ранните зори на годината.

Слънцето грее, топлината му се засилва, светлината се пречупва меко през синия ефир, сияе по заледените върхове и хвърля меки сенки по оснежените склонове. Топло е и все пак чувствуваш свежата бодрост на зората. Годината е още в своите зори: по небето на годината още греят съзвездията, на нейния изток бавно се стапят звездите в сипващата се годишна зора, а дневният кръг се завърта по зазоряващото се небе на годината със своят изгрев, със своето слънчево утро, със своята пладне. Такива елмазени дни, прекарани на планината, са незабравими. Никога може би светлината не говори така понятно всред съзерцателната тишина на годишното зазоряване и никога може би разумът не се вслушва с по-свещено благоговение в светлите вдъхновения на пробудената душа, която си спомня за своята космична родина. Слънчев ден в зорите на годината !

12 часа полунощ в деня на зимното слънцестояние: 21 декември. Тогава съвпадат две полунощни вълни – полунощната вълна на деня и полунощната вълна на годината. Миг на най-голямата дълбочина. Полярен студ. Погледът е насочен към полюса и среща познатите Голяма и Малка мечка.

След 6 часа сутринта, след изгрева, започва утрото. След 21 март започва ведрата утрин на годината – нейната пролет.

21 май – това е 10 часа от годишната утрин.

21 юни – деня на лятното слънцестоене, е пладне на годината. Спрете се по пладне на 21 юни, в пладнето на годината, за да поемете две полуденни вълни: час на най-голямата светлина, когато чашата на деня е догоре налята със светлина.

Спрете се всред някоя нива, дето житните класове се свеждат към земята, натегнали от зърно, за да изпитате великото тайнство, всред което се ражда хляба, с който се храним.

21 септември – ден на есенното равноденствие. 6 часа вечерта. Срещат се две залезни вълни. На есен, в залеза на годината, всеки ден се завърта дневният кръг със своя изгрев, утрин, пладне, вечер и полунощ. Та имаме зори и утрини на дните в годишната вечер.

Няма да се спирам на ония слаби приливи към северното полушарие от буйната пролетна вълна, която залива южното полушарие, и на които се дължат ония, сякаш поврати на пролетта през есента.

От това бегло съпоставяне на двата цикъла – годишен и денонощен – се виждат съотношенията, които съществуват между тях. Това съпоставяне обаче крие дълбоки тайни, които за в бъдеще ще се проучват, когато ще бъдат отнесени към живота на човека.

Искам обаче, още веднъж да изтъкна във връзка с тия бегли бележки, че през пролетта – утрин на годината, при изгрев слънце и въобще в утринните часове, съвпадат две приливни вълни – приливът на годината и приливът на деня. Ето защо е здравословно да се излиза през пролетта рано сутрин, преди изгрев слънце, за да поеме човек живата слънчева енергия, която през пролетта е в своят изблик.

Какво е влиянието на слънчевата енергия върху организма на човека, как и в кои часове действува тя най-ефикасно върху различните системи у човека, това може да се узнае с достатъчна подробност от книгата „В царството на живата природа", в която има една специална статия от Учителя, посветена на Влиянието на слънчевата енергия.

Тия мои думи искам да бъдат само един бодър пролетен зов към всички ония ранобудни души, които искат да влязат в ритъма на Слънцето.

Г.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube