В памет на Густав Майринк

Големият писател в областта на окултната белетристика Густав Майринк напусна земната си обвивка в края на изтеклата 1932 год. В своя земен път Густав Майринк изживя много, но и остави много зад себе си – с него, с цялото свое творчество, което обръща очите на човека към друг свят, той живее и ще живее през всичките вeкове в душите на онези, които са го чели. Той е от тези, които не умират! Освободен от бремето на тялото и от ограниченията на физическия свят, Густав Майринк ще ръководи много души, които са призвани да дадат нещо из областта на неведомото на тоя свят.

Майринк писа много, той писа цели 32 години. За света той е голям сатирик, човек с особена голяма фантазия, борец против военщината и съвременното правосъдие, човек, който се стреми да възкреси средновековната мистика и разбиране и пр. и пр. За нас Густав Майринк беше един работник в областта на най-великото в живота, той служеше на една Истина, която е забулена за очите на мнозинството. Тази Истина първом се прозира с душата, а после тя става плът и кръв. Човек чрез страданията и развитието си идва до тази велика Истина в живота – тя му отваря очите и той вижда, че светът на физичното е само едно поле, където се кръстосват силите на много светове, невиждани дотогава за него. И тези, на които очите са затворени, всичко си обясняват с фантазията на човека. Густав Майринк беше от тези, които бяха прозрели с душата си величието на онзи свят, чиято низходяща проекция е светът на физичното. Със своето майсторско слово той изнасяше онези страни от земния живот, които пряко или косвено повдигат една част от булото към невидимото, необяснимото, неразбраното, тайното.

Романите на Майринк – „Голям”, „Белият доминиканец”, „Зеленото лице”, „Валпургиевата нощ”, „Ангелът от западния прозорец”, „Сол” и др., пиесите му „Санитарен съветник”, „Часовникът”, безчетното число разкази, една малка сбирка от които е преведена и на български – „Кардиналът Напелус”, „Албиносът” (печатан преди 4 год. като подлистник на в. „Търговски глас”), всичкото това творчество оставя неизгладими следи зад себе си. С издаването на немските „Вълшебни приказки”, Майринк възкреси онова велико немско народно творчество, на което никой почти от днешните негови съвременници не е обръщал внимание и върху което почива цялата немска култура.

За да не се спираме върху самия живот на Густав Майринк, който е много разностранен, ще приведем това, което той казва за себе си: Живее в Щарнберг при Мюнхен, роден в Виена на 19 януари 1868 г.; поданство – баварско; религия – първоначално протестант, сега – будист от северната школа. Образование – гимназия в Мюнхен, Хамбург, Прага, после Търговска академия в Прага. Занятие – бивш банкер в Прага, после редактор във Виена. От 1930 г. пише книги. Политически убеждения – никакви. Отношение към литературата и поезията – никакво. Заявява, че неговите творения нямат нищо общо с тях. Казва, че това, което пише, е възникнало по-силата на „магично” внушение – то не е свързано с рецептите и правилата на така нареченото „изкуство” и следователно има твърде малко допирни точки с това, което гимназиалният учител от всички категории разбира под „изкуство” и литература. Той не вярва, че би могло да се даде общо мнение за неговите творби, защото последните са градени върху „магичното” внушение. Във всеки отделен читател те би трябвало да будят различни образи, мисли и чувства. Това е и тяхната цел, а не стремеж да съблюдават каквито и да било рецепти за „изкуството”. Отношение към театъра – той вярва, че и театърът няма нищо общо с изкуството, ала все пак предпочита да запази отрицателното си становище за него. Лични особености – на частни писма не отговаря гости не приема и сам не прави посещения.

Густав Майринк напусна вече земята, но той остави такова богато наследство, което през вековете ще поддържа свежестта на духа на всички ония тръгнали по неведомите пътеки на Истината.

Д-р Е. К.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube