УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ

В клас, в дома и на планината

Идеалът на ученика. Изпитанията и страданията не са по-силни от идеала на ученика, затова ученикът се познава само при изпитанията. Ученикът е по силен от условията, защото седи над тях. Той носи в себе си Божественото. А има души и на условията, но те не могат да имат никакъв идеал. Човек с идеал е човек с непоколебима воля.

Живот и смърт. Когато малкото клонче прави отклонения нагоре, надолу и настрани, но се държи за дървото, то няма да загине – то има живот. Но когато то се откъсне и потърси друг баща, то ще загине, ще намери смъртта.

Ограничение, радост и свобода. Ограничи материалните си желания и ще вкусиш от радостта в Бога. Когато душата на ученика се събуди за Бога, тя е свободна. Той не трябва да я ограничава с прищевките на тялото. В закона на кармата, човек е ограничен, но започне ли веднъж да живее за Бога, той влиза в Благодатта – в Любовта. А там вече той е свободен.

Светът. Ученикът ще бъде в света, но светът не трябва да бъде в ученика.

Светлите мисли. Когато ученикът се освободи от грубите мисли на материалния живот, умът му ще се изпълни сън светли мисли за Възвишеното и Великото в живота.

Условията на трите основи. В Любовта устоява този, който е готов на жертва. Във Вярата устоява този, у когото има упование. В Надеждата устоява този, у когото има радост. Не се ли радваш, ще загубиш надеждата си. Не уповаваш ли, ще загубиш вярата си. Не си ли готов на жертва, не можеш да придобиеш Любовта.

Голяма част от живота на ученика взима небето.

Синьото небе е величественият обект на внимание за човека. Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към величието на Този, Който е Извор на Живота. Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си.

Звездното небе пък носи тайнствения лик на природата. Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си. Той ще се смали, ще се смири и сам ще бъде озарен от нови мисли към незнайното. Тъй, обновен и разведрен, той ще изпълни душата и съзнанието си с нови, светли мисли на загадъчност и надежда. Умът му ще бъде проникнат с нови идеи и нови разбирания за живота.

Вред в природата намираме и малката буболечица, която има надежда и се радва на живота, защото той ù е даден от Твореца и Създателя на всичко! Когато ученикът се почувствува много паднал и излишен на земята, нека погледне под краката си онази, най-малката буболечица, която остава да живее и след като той я е настъпил. Нека я погледне под микроскопа как тя се движи, бърза, хвърка, а може би и мисли, радва се и благодари. Лесно ще схване той тогава, че и тя засвидетелствува разумността и необходимостта и от нейното съществувание в Битието! Пред тези малки буболечици и мушици той ще се засрами от своето безволие или слаба воля, от своето малодушие в живота. И у него ще се зароди силно желание и воля и той да оправдае живота, който му е даден и да изяви Великото в Битието.

Колко е хубаво, когато знаеш, че отиваш към Великото – засвидетелствува ученикът.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube