Мара Белчева

ЮНДОЛА

Зората окадила хълмовете.

На стадото – кадилница – звънът

приижда и се губи.

На прянос борите мълчат.

Загадъчни и тъмни бдят скалите

От техний замък спуща се орел

в далечините сиви,

криле разперил горд и смел.

Тъй от зори ми сиви, замъглени

във мене стадото звъни:

зове пак на молитва

по хълма пръснатите дни.

Но горд из своите самотни кули,

излита мощен царствения дух,

отвъд мъглите сиви,

към слънцето – око и слух

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube