ТРИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ В ЖИВОТА

В съзнателния живот има три положения, три фази, през които човек минава. Те са: възприемане или приемане, разбиране и прилагане. Това, което човек не може да приеме, той не може и да го разбере. Това, което не може да разбере, не може и да го приложи. За да се осъществи разумния живот и да стане достъпен за обикновения човек, той трябва да включва в себе си едновременно и трите положения - възприемане, разбиране и прилагане. Мнозина казват, че разбират всичко. - Всичко разбират, но същевременно страдат. Какво показват страданията? - Те показват, че липсва нещо на хората, не им достига нещо. Когато хлебарят опече хляба, може да не му достигат няколко неща: хлябът може да е добре опечен, брашното може да е прясно, но сол може да няма достатъчно. В друг случай солта може да е достатъчно, но брашното да нагарча малко, вследствие на което и целият хляб да горчи. Ние знаем, че всички стари неща изгубват своята хранителност и започват да горчат.

Да възприемеш нещо, значи да го вземеш близо до себе си, да го поемеш вътре в себе си. Например, аз приемам една ябълка, взимам я в ръката си. Разбрани неща пък са тия, които имат отношение до нас. Нямат ли никакво отношение до нас, те не са разбрани и не ни интересуват. Ако някой ви каже числото 5,000, например, ще го чуете, но няма да се заинтересувате от него, няма да разберете, какво съдържа това число в себе си. Каже ли ви обаче някой, че ви дава 5,000 златни лева, вие веднага ще се заинтересувате за това число, ще го разберете и -ще започнете да мислите, от коя банка да вземете тези пари. Вземете ли ги веднъж, вие ще ги разберете и започнете да ги прилагате в живота си. Същото нещо може да се каже и за идеите, и за мислите. Всяка идея, която има отношение до нас, е толкова важна, колкото са важни и разбрани петте хиляди златни лева. В този смисъл всеки човек има отношение до външния свят и се стреми да го разбере. И съвременните държави имат отношение една към друга. По-малките държави се подчиняват на по-големите, а по-големите на още по-големите от тях. За да не се заблуждава човек от външния свят, той трябва да изучава същината на своя живот, да.разбере отношението, което има към живата природа, към това, което е реално, към това, което вижда наоколо си.

Възприемането не е механически процес. То е съзнателен, разумен процес. Само глупавият не може да възприема. Когато светлината дойде в моите очи, аз трябва да я възприема - нищо повече. След като я възприема, аз започвам да я разбирам и най-после започвам да я прилагам. След приложението иде истинския живот. Когато вземем една ябълка и я предаваме от ръка на ръка, това е процес на възприемане. След като посадим семките ù в земята, ние сме в процеса на разбирането - започваме да проучваме условията, при които ябълката се развива. Когато тя даде плод, ние сме вече в процес на приложението - започваме да опитваме качествата на нейния плод. Следователно, всяка идея, която можем да възприемем, да разберем и да приложим, дава плод, който осмисля живота. Мнозина мислят, че старият човек не може да възприема, нито да разбира, нито да прилага. Каквото е научил в младините си, това остава и за целия му живот. Това е криво разбиране. Стар човек е този, който, след като е работил цял ден, връща се вечерта дома си и разправя на своите близки какво е работил, какво е научил през деня и т.н. Млад човек е този, който всеки ден излиза на работа и придобива знания и опитности. Младият учи, а старият преподава, като се ползува от новите начини и методи на науката, за да бъде добър разбран от младото поколение. Старостта, младостта и знанието са неща, които влизат в порядките на живата, разумна природа, а грехът, болестите и страданията са неща, които живата природа не включва в своя ред и порядък.

Всяка идея, която може да се възприеме, разбере и приложи в живота на хората, представлява пълен лотариен билет. Всеки, който може да си купи един такъв лотариен билет, се осигурява на цял живот. Всяка идея, която не може да се възприеме, не може и да се разбере, нито може да се приложи. В такъв случай тя представлява празен лотариен билет, за който всеки съжалява, че го е купил, че напразно е дал парите си.

В разумната природа няма старост, няма смърт, няма болести и страдания; там има вечна обнова, вечен живот. И всеки човек, който живее в съгласие с нейните закони, е млад човек, който се радва на птичките, които пеят, на цветята, които цъфтят и на изворите, които текат. Във всяка своя идея, във всяко свое чувство младият човек минава през трите фази на живота - на възприемане, на разбиране и на прилагане.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube