Мара Белчева

ПРОЛЕТ

Навлязохме със тихи лодки

в залива на пролетта.

В сърцата ни смирени кротки

грее слънцето на песента.

От люляка облъхан трепет

зове обречени крилца.

И вяра вярата подкрепя –

превръща старци на деца.

Зората наше е кормило.

Ветрецът, с розови криле,

песни в пътя ни постила

и към безсмъртното поле

– излъчили се виолини –

невидим движи ни лъкът,

Летиме по вълните сини:

пауни лодките следят...

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube