ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ

Работа и почивка

Човек е колективно същество Съчетанието, разнообразието е закон в природата. Обща хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот.

За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни.

Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим. Каквото днес сеем, утре ще пожънем.

Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за поука; на бъдещето ща се надаваме, а в настоящето ще живеем.

Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага. И така, от трите положения настоящето е най-важно. Разумният човек него учи и използува. Ще се научим съзнателно да променяме дейността си; докато в нас една част почива, другата да работи; да избягваме едностранчивостта.

Има хора, които употребяват много време, за да повтарят с мисълта си случки и картини от миналите си прояви, добри и лоши; какво са казали, къде са ходили, как са ги посрещали и пр. Изтекла вода не може вече да кара воденицата.

Днес, днешният ден е важен, това е скъпото, то е златната струя, която минава пред очите ни, под ръцете ни А ние как употребяваме времето си? Това богатство, което минава и не се връща вече? Трябва да се запитваме, колко ценни часове изгубваме в това безделие, тая летаргия, която наричаме почивка!

Почивка не значи бездетност, но минаване от една дейност към друга по-приятна, в която има повече опитност.

За земледелец, работник, занаятчия, чиновник почивка трябва да бъде: един интересен разговор, музика, една хубава книга или списание; разходка, наблюдаване живота, наблюдаване на картини и пр. Ще престанем да гледаме на нашите прояви само като на средство за материални придобивки - но като на упражнение за усъвършенствуване на нашите качества и форми.

Светът има нужда от силни хора, силни по характер, убеждения, прояви. А силни можем всички да станем. Спортистът, борецът, за да стане силен, да спечели победата, за да носи венеца, колко труд му трябва - упражнения, лишения! Той денонощно мисли за целта си, за състезанието, за победата и това за една слава, която трае кратко; утре друг ще го надвие, ще остарее, ще го забравят. Ние ще се борим с същата упоритост, но за друга цол: да отстраним някоя лоша черта, лош навик, да подобрим характера си, да бъдем смели, разумни, благи. Защото с такива именно качества ще успеем в живота.

С водя, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред.

Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си.

Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си. Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден.

И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем.

Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност.

Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача.

Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца". Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят.

Възрастта нам не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувствуваме винаги малки деца спрямо постоянни нови задачи, които живота ни носи. Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности.

Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца.

Да отхвърлим от нас мисълта, че сме големи хора, че знаем много, че ни чака залез - смърт. Ние знаем да четем само азбуката, научихме се да ходим и още други работи, но колко прояви на душата, на мисълта, на съзнанието остават още неразбрани, колко страници от книгата на живота остават още загадка?

Както при децата - в целия наш живот: играта да ни бъде като сериозна работа, а работата като сериозна игра. В промяна на винаги положителни прояви да бъде нашата почивка.

И тогава благодарност и радост на един осмислен живот ще ни бъдат ценна награда.

V. S.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube