Georg Nordmann

ПОЕМИ В ПРОЗА

Щастието

Имаше един, който диреше разковничето в живота. Той извървя много земи, но никъде не го намери. Един от мъдреците бе му казал, че разковничето - човешкото щастие, се намира там, където небето докосва земята.

Огледа се дирещият и видя, че небето докосва земята далече в хоризонта.

И поведе друмникът своя керван и се запъти за мястото, където небето и земята се досягат.

Много път извървя и колкото повече пътуваше, толкова хоризонтът се отдалечаваше и той не можеше да стигне желаното място.

Измори се керванът, отпаднаха силите на неспокойния друмник, а чертата на хоризонта - там, където небето и земята си протягаха ръце, се отдалечаваше все повече и повече.

Спря се той, отпусна глава и се замисли. Спомни си думите на мъдреца и пожела да разтълми техния смисъл. Досети се той, че земята навсякъде се докосва с небето, че тя цяла плува в него. Той разбра, че диреното щастие е всякъде, стига окото да може да го види.

И вглъби той своя взор и своята размисъл в себе си и видя, че щастието е в него самия.

Друмникът запря морните камили и пое път в себе си - там, където наистина се докосват земята и небето.

Слънцето ухае

Венка сутрин слънцето разказва на розовия храст сказания, а малките пъпчици слушат слънчевите приказки и разтварят листа.

Слънцето разказва, как възхожда от задморската страна с колесница, впрегната в огнени жребци. То им шепне за чудесата на дванадесетте царства по колелото на зодиака. Тръпнещи малките рози слушат и техните въздишки изпълват с аромат нацъфтялата градина.

Всяка пролет цветовете на розовия храст се събуждат и слушат слънчевите приказки, а когато повее листопадът, тя заспиват зимен сън.

Когато то залезе, розите преповтарят неговите думи. Тяхното ухание е слънце. То е слънчевата тайна, то е чудното сказание за дванадесетте царства, в които пребивава слънцето.

Ароматът на розите е безмълвната радост от неговата целувка в утринния час!

Често аз усещам аромата на цъфналите рози в градината. Често мисля аз за него и, потъвайки в неговата тайна, аз откривам слънцето.

Любовта на слънцето ухае с розите, слънчевите приказки са превърнати в аромат!

Празничните дни

Напусто красите моя дом с разноцветни лампи, напусто редки треви разнасят своя аромат, когато сърцето ми е наранено, когато душата ми прилича на пустиня.

Тънките струни на тамбурите не звучат на радост, когато няма музика в душата ми и слънцето не грее, когато моят светилник е загаснал.

Не се радва окото ми на вашите одежди, на пъстрите накити на радостта на празника. Не е празник днешния ден, защото в мене няма празник.

Днес не палете всички лампи на терасата. Свирците могат да си идат. Достатъчни ми са звездите по далечното небе, а шумът на вятъра по тежките клони ми се струва като чудна приказка.

Сега е моят празник. Простата песен на овчаря, що долита отдалеко, е по-хубава, от музиката за най-големия ден в годината и в малката колиба до моя дом бих намерил толкова красота, колкото в накитената ми приемница.

Днес не палете светлините. Нека морните певци почиват в сън, защото в мене трепка малка светлинка на радост. Тя прави празник делничния ден, превръща в палат колибата, а пастирската, проста песен - в чудна музика.

Оставете ме. Днес в делничния ден е моят празник!

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube