НЕЗНАЙНОТО

Изобщо, съвременният човек е свикнал с определените величини, със знайното и затова за да се определи в нещо, той казва: аз трябва да зная това! Човек знае само това, което е проверено с неговите очи, което е в неговите ръце, в неговата власт. Всичко, което човек може да направи сам, му се подчинява. Следователно, хората вярват само в това, което могат да направят. Те вярват само в това, което могат да използуват. Запример, разположението им към един народ е тясно свързано с техните интереси. Този народ им е любим дотолкова, доколкото те могат да се ползуват от него. Те вярват в Бога дотолкова, доколкото могат да Го използуват. Те обичат някого дотолкова, доколкото могат да го използуват. Щом няма какво да използуват, те пренасят своите операции на друго поле.

Любовта на съвременните хора е бойно поле. Някога мъжете побеждават, някога жените побеждават; някога мъжете робуват, някога жените робуват. Когато мъжете побеждават, светът е много красив; когато жените побеждават, светът е много красив. Когато мъжете или жените губят, светът е много лош. Така е било в миналото, така ще е и за в бъдеще. Това положение е вярно и в самия живот.

 

Силата на човка е в това, което той не знае, и в това, което хората не знаят. Обаче, това, което смущава днес хората, са незнайните работи. Те се смущават, например, от това как ще прекарат и как ще свършат живота си. Както е започнал човек, така ще свърши. Може ли да стане той виден философ, без да учи? В широк смисъл казано: силата или знанието на човека зависи от храната му. Знанието на ученика зависи от материала, който учителят му дава. Ако учителят не дава никакъв материал на ученика си, от него нищо няма да излезе. Ако учителят не предава материала си в неговата преснота и пълнота, от ученика не може да се очаква много.

Сега има ред методи за изследване основните пунктове, от които човек трябва да започне своя живот. Новороденото дете започва своя живот с дишане. Значи, дишането е първият процес, с който детето започва веднага след раждането. Детето, обаче, преди раждането, в утробата на майка си преминава друг процес - хранене, без дишане. Тогава майката е дишала, работила за него и се е хранила, а детето в нея само се е хранило. И в духовно отношение има хора, които представляват още неродени деца. Те са в ембрионално състояние Такива хора могат да не дишат само до деветия месец: те се хранят само, без да дишат. Ако на деветия месец гърдите им не се отворят и не почнат да дишат, очаква ги смърт. Рекат ли да излязат малко по-рано, или да останат малко по-късно, смъртта за тях е неизбежна. До деветия месец човек може да спи, да не диша и да не мисли, но ще дойде ден, когато той ще бъде заставен сам да реши въпросите си.

Мнозина се запитват, защо са страданията в света. Смисълът на страданията е пак един от неопределените, незнайните въпроси за хората, затова се плашат от тях. Обаче, забелязано е, че страдащият прогресира, а който не страда, той остава на същото място. Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата прогресира; грешникът всякога ще остане грешник, а праведникът ще прогресира, той ще върви от слава в слава.

Какво може да донесе знайното в света? На един царски син предложили три моми за женене, да си избере, която от тях хареса. Едната била овчарка, но най-красивата мома, която той срещал през живота си. Втората била най-богатата мома в света. Третата била царска дъщеря, но най-грозна от всички моми, които до това време той срещал. При това, за първата мома било писано, че който се ожени за нея, ще бъде осъден на смърт. Поглежда я той и си казва: много си красива, обичам те, но смърт ме чака. За втората било писано: който се ожени за нея, ще ù робува. Поглежда към нея и казва: много си богата, но робство има при тебе, не искам да робувам. За третата било писано: който се ожени за нея, той щастлив ще бъде. Поглежда към нея, казва си: грозна си, но затова пък живот ще имам с тебе, щастие ще ми донесеш; ще се оженя за тебе, няма какво да правя. Следователно, съвременните хора знаят де е хубавото, красивото в света, но смърт има там; те знаят, де е богатството, но робство има там; те знаят, де е животът , де е щастието, което търсят на земята, но грозота е там. Обаче въпреки всичко, хората често налитат там и казват: това ще бъде! Ще ни е неприятно да гледаме всеки ден тази картина, но няма какво да се прави, трябва да се живее!

Казвате: човек трябва да бъде свободен, но как ще придобие свободата си? И този въпрос е един от неопределените и незнайните. Когато се говори за свободата на човека, разбираме, че той трябва да се освободи от ред ограничения, които спъват неговата мисъл и неговите чувства. За тази цел трябва да дойдат по-напреднали от нас същества, да разрешат нашата задача. Учителят разрешава задачата на ученика, а не ученикът. Ако няма учител, ученикът сам никога не може да разреши задачата си. Значи, ако ученикът възприеме и приложи предаденото от учителя си, той ще може да разреши задачата си, но непременно трябва да има учител! Ако човек вярва, че без някакво верую може да постигне нещо, той е на крив път; ако човек мисли, че и без да обича, може да има живот, той е на крив път; ако човек мисли, че без да учи, може да има знание, той е на крив път. Знанието се придобива при светлина.

Въпросите в живота се разрешават само чрез права мисъл. Мисли ли човек право, той ще разбере, че има нещо, което ръководи явленията в живота точно, определено и разумно. Това ръководство наричаме Божествено Начало. Който Го слуша, всичките му работи вървят добре. В това отношение всички хора, дали са прости или учени, имат една и съща опитност. Незнайното действува еднакво у всички хора. Това значи: Божественото оставя у всички хора един и същ аромат; ако напръскате с гюлова вода и простия, и учения, и двамата еднакво ще миришат.

Г.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube