Мара Белчева

ПРЕДПРОЛЕТ

Издигат се тополите безлисти

изострени и тънки в вечерта,

ликуват косове, кат извор чисти,

почива си в предчувствие свята.

И тежки, мокри облаците висят

засенили беззвездния простор...

Планински блясък в тях закри се.

Поля, гори - един безмълвен хор.

ВИЖ, И АЗ ЖИВЯ

(По Моргенщерн)

И тъй, вий още живи сте, вий всички –

върби край вадата, брези на склона.

И вие почивате отново, птички,

кат мене, дълго дрямали на клона.

Виж, ляствичке, подрумче, виж от друма,

О чуйте, аз започвам пак да пея

И радост нижа дума подир дума,

като че мъртва бях, а пак живя!

ПЛАНИНСКО ЦВТЕ

Цветенце на свещената си вяра,

изникнало на тая висина!

Ти знаеш някоя наука стара,

записана със мрак и светлина.

Научила те да говориш мълком, —

да милваш с дъх, и малък, и голям.

В градината на мечката и вълка

само да си и жрец, и свещ, и храм.

Във себе да се радваш и тъгуваш,

и пред ветреца скромно да си ти,

и все пак никому да не робуваш.

До края те твойта дрешка да е нова.

Езичето ти златно да вести,

че ти си лек, че ти си и отрова....

СВЕТИЯ

С обагрени криле денят отлита,

и на скалата, о кривак опрян,

Овчаря чака свойта пъстра свита,

от сетните лъчи огрян.

Излъчва той лъчи, излян от злато,

като че някой слънчев жител там

прехвръкнал със тело крилато,

- запален полилей във храм.

Тъй негли бъдещия жрец-светия

и в мрака ще излъчва сам лъчи,

и на олтара литургия

ще пее и кога мълчи...

НОВ ПЪТ

Какво ли там в гората

раздира тишината?

Пищят скали,

ехтят ели.

Куп трудоваци млади

- смях, викове и свади –

с лопати, с чук

един до друг

със брадви, търнокопи,

със бомби сред окопи,

трошат, ломят,

прокарват път

над пътя на дедите...

Те впрягат висините

през бор, през клек, -

все по-далек!

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube