ИЗ ПОЕМИТЕ НА КАБИР

(индуски поет-мистик)

О служителю мой, къде ме търсиш ти? Погледни! При теб съм аз.

Не съм аз нито в храма, нито в джамията, нито в светилището на Мека съм, нито в обителта на индуските божества.

Не съм аз нито в ритуалите и церемониите, нито в аскетизма и неговите отречения.

Ако наистина ме търсиш, ти скоро ще ме видиш и един момент ще дойде, в който ти ще ме познаеш.

Кабир рече: „О Праведний, Бог е диханието на всичко, което диша".

* * *

Напразно е да питаме праведния към коя каста се числи. Защото жреците, войните, търговците и З6-тях касти на Индия еднакво се стремят към Бога.

Даже безумство е да питаме, коя е кастата на праведния. Защото и бербери, и перачки, и дърводелци са търсили Господа. Ришът Свапаша, принадлежеше към съсловието на тъкачите.

* * *

Кажи ми, Братко, как бих могъл да се отрека от Майя.

Когато развързах връзките на моето облекло, облеклото все още стоеше прикрепено върху ми;

Когато бях снел одеждите, аз все пак покривах тялото си в гънките на облеклото.

— Тъй, когато напускам страстите си, моят гняв пребъдва в мен.

И когато се отричам от гнева, завистта е още в мен.

И, когато завистта е победена, моята гордост и моята суетност са все още там.

Когато духът е свободен и когато е изгонил вече Майя, ето, че остава пак привързан към земята.

Кабир рече: „Чуй ме, милий Саду, трудно е да се намери истинският път".

* * *

Кажи ми, о Лебед, издревната твоя повест.

Из коя страна идваш ти, о Лебед? - към кой бряг отлиташ ти?

Где ще намериш ти своя покой, о Лебед и що търсиш ти?

Пробуди се, това още утро, о Лебед, стани и следвай ме!

Съществува страна една, где нямат власт нито съмнението, нито скръбта; и където ужасът на смъртта е престанал да цари.

Там, изпълнени с цветя са пролетните лесове и благоуханният им лъх, що шепти: „Той съм Аз", се носи в ефира от тихия и прохладен ветрец.

* * *

Светлината на слънцето, на луната и на звездите блести с несравним блясък: Мелодията на любовта възлиза все по високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта.

* * *

Аз станах причастен в хармоничното равновесие на Единният. Аз пих от чашата на вдъхновенията. Аз намерих ключа на тайната. Аз достигнах корена на единението.

Пътуващ без път аз стигнах в страната без скръб; и тихо милостта на Великият Властелин слезе върху мен.

Песнопеят безкрайния Бог, като че ли непостижим е той; но, аз, в моите, съзерцания, без да си служа с очите си, видях Го аз.

Наистина, това е страната без страдания и никой не знае пътя който отвежда там.

Само тоя, който е върху тоя път, е достигнал отвъд предалите на скръбта.

Вълшебна е тая страна и никое достойнство не може да я заслужи.

Мъдрецът я само вижда ; мъдрецът само пее за нея.

Това е върховното слово; но как да изрека вълшебната му същина? Оня, който веднъж е вкусил от нея, той знае радостта която тя дарява.

Кабир рече: „Когато я познае, неведомият става мъдър и мъдрият става безмълвен от мълчаливо благоговение".

Пилигримът е напълно опиянен.

Мъдростта и отречението му са съвършени.

Той вкусва от чашата на вдъхновенията и на стремежите на любовта.

Там цялото небе се изпълня с радост.

* * *

Светлината на слънцето, на луната, и на звездите блести с блясък несравним: мелодията на любовта възлиза все по-високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта.

Ден и нощ музикалният хор изпълва небесата и казва Кабир: „Моят Единствен Възлюблен ме изпълня със светлина, както светкавица небесата".

* * *

Дочувам мелодията на Неговата флейта и не съм вече господар на себе си.

Цветето се разтваря без да е настъпила пролетта и вече пчелата е получила неговия благоухаещ зов.

Откънтява с гръм мълнията, проблясват светкавиците; вълни се издигат в моето сърце.

Дъждът ромоли и моята ли душа копне по моя Господ.

Там, където ритъмът на света едно след друго се ражда и умира, дотам е достигнало моето сърце.

Там скритите хоругви се развяват от вятъра.

Кабир рече: „Сърцето ми примира за живот."

Областта в центъра на небето, където почива Духът, е лъчезарна от музика и светлина.

Там където разцъфтява тая девствена и чиста хармония, моят Властелин намира утеха и радост.

В чудно дивното велелепие на Неговите коси се губи блясъкът на милиони слънца и луни.

Има връх тоя бряг - един град където безспир се излива дъжд от нектар.

Кабир рече: „Ела, о Дхармадас, и виж триумфа на моя Всемогъщ Властелин."

* * *

На насрещното дърво стои една птичка; тя танцува в радостта на живота.

Никой не знае, где тя. И кой би могъл да каже, какъв е припевът на песента ù?

Където сянката на клоните е най-гъста, там тя има своето гнездо. И идва в него тя нощем, а в утрото отлита; не я разбирам аз.

Не може никой да ми каже, коя е тая птичка, що пее в моята душа. Нито обагрени, нито безцветни са нейните перца. - Нито форма, нито контури има тя. Стои тя под сянката на любовта.

Спи тя в леглото на Непостижимото, на Безкрайното, на Вечното и никой не знае, кога отлита тя, и никой не знае, кога се възвръща пак.

Кабир рече: „О братко свети! Дълбока е тая тайна. Остави на мъдреците да търсят, где пребивава тая птичка".

* * *

Там, където Пролетта цари, тоя Властелин на Времената, тайнствена музика се дочува там.

Там потоци от светлина текат във всички посоки. Малцина само мотат да достигнат тоя бряг.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube