ЖИВАТА НАУКА

Житното зърно, посято в земята, отначало пуща корени; стреми се към центъра на земята. Като достигне до известно място, почва да расте нагоре към слънцето, Също така и човечеството отначало разработи светската наука. Това е именно коренът на житното зърно; той расте към центъра на земята. И наистина човешкото съзнание днес е доста потънало в материята. Обаче днес то се подготвя да работи в едно по-високо поле; то вече се подготвя за разработване на една по-дълбока наука, - живата наука: това е стремежът на житното зърно към светлината. към слънцето; това е онзи стрък, който пуща житното зърно нагоре над земята. Заплетената досега в материята човешка душа ще расте към светлината, към слънцето. Разработването на живата наука е израз на новия период, в който влиза съзнанието в своето развитие.

Механическата наука е мъртва, понеже тя изучава само формите и не прониква до съдържанието и смисъла на нещата; не ни поставя в пряк контакт с живота, който е около нас и не разширява живота в нас.

Това, което може да се научи от механическата наука, е ограничено. Има една граница, която тя не може да прекрачи, защото се занимава само с външното. И затова спира там, дето почва животът.

Живата наука започва там, дето спира механическата наука. Тя е жива, понеже ни свързва с самия живот и разширява живота в нас.

Механическата наука изучава само подвързията на книгата: описва кожата, с която тя е подвързана, нейния произход и пр. А живата наука изучава съдържанието на книгата, мислите, вложени в нея. Чрез живата наука ние влизаме във вътрешната лаборатория на природата.

Механическата наука схваща напр. светлината като трептение на етерни частици, като нещо механическо. А живата наука изучава и по-дълбоките сили, свързани със светлината и с краските. Същото се отнася и за изучаването на химичните елементи, на минералите и пр.

Процесите в растенията механическата наука иска да обясни механически, като действие на физико-химични процеси. В ботаниката се изучават корените, стъблата, листата, цветовете, после с микроскопа се изучават клетките и тъканите, но всичко това е мъртво знание, понеже не се изучават живите сили, които работят в тях; обаче живата наука изучава растенията не само по форма, но и силите, които организират формите, а също така и разумното, което дава целесъобразност на формите, които организират.

Механическото знание няма сили да преобрази самия човек; по-дълбоките сили на душата остават непокътнати. Обаче тези по-дълбоки сили чакат своето развитие. Живата наука ги раздвижва. Чрез нея човек почва да живее интензивен живот. А интензивният живот е красивият.

Ако човек не се занимава с живата наука, ще остане житно зърно в хамбара. А ако се занимава с нея, ще бъде житно зърно, посято в земята. Кое е по-хубаво? За някои може би е по-хубаво да стоят в хамбара, но тогаз ще останат сами, а когато са посети в земята, ще се размножат.

Гореказаното обаче не ще рече, че трябва да се занимаваме с механическата наука. Онзи, който борави с живата наука, трябва да има знанието на механическата наука. Всъщност, всичко, което последната изучава, ще послужи само като суров материал за живата наука.

Живата наука е положителна. Тя дава всички методи, как да се справим с мъчнотиите, които срещаме по пътя си. Значи в това отношение тя има грамадно приложение във всички области на живота.

Трябва да знаем, че има два вида приложение в свята. Има едно мъчно приложение; когато не знаеш, как да извършиш приложението Тогаз се мъчиш, правиш един опит, втори опит, трети и пр. А пък щом знаеш, няма да се мъчиш. И в единия, и в другия случай ще сполучиш. Само че в единия случай целият ти живот ще отиде, за да приложиш едно нещо. Ще хлопаш на един милиард врати и на най-последната ще ти отворят. Ако пък, когато вървиш по пътя на тази жива наука, ще ти отворят по-скоро. И двата метода са потребни. Но единият съкратява пътя и усилията ни.

Живата наука съдържа методи за реализиране на това, към което се стремим. Тя има практическо приложение, като почнем от материалния живот и свършим с духовния; тя има приложение, както в най-дребните наглед сфери на материалния живот, така и в най-възвишените области на духовния живот. Във всички области на живота тя ще ни посочи най-правия метод за работа. И този метод не е намерен чрез налучкване, но изхожда от дълбокото познание на действителността.

Живата наука ще ни посочи методи за запазването на здравето, как да се справим с нашата нервна система, как можем да я преобразим, как да си създадем един нов характер. Всички тези неща са възможни чрез живата наука, понеже тя изучава връзката между физическото и духовното.

Трябва да се знае, че методите ù са най-точните, понеже са плод на опита и може да се проверят пак чрез опит. Например биенето на сърцето се изучава в свръзка с живота на земята, на слънчевата система и на целия космос. То е свързано с известни духовни сили. Химическите елементи се изучават не отделно, но в свръзка с живота на целия космос. Опитно може да се докаже напр. връзката между слънцето и златото, Меркурий и живака и пр. Опитно може да се покаже, как промените в тези небесни тела могат да се констатират в тези метали.

Живата наука може да ни даде методи, как да трансформираме нашит отрицателни сили и състояния.

Поливай дървото, и то ще даде плод. Ори нивата и я засей, и тя ще даде нещо. Само човек, който има непреодолимо желание да се учи, може да се добере до храма на тази жива наука. Само когато пристъпим към природата с разбиране, тя се отваря. Инак тя няма да си губи времето по тебе и ще те остави да се залъгваш с външните форми.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube