ЕМ – РУХА

В първите времена, кога още се създавал и устройвал нашия свят, живял цар на име Велмур. На Велмур се родила дъщеря. И наименували я Далвира.

А в деня на нейното раждане се явил при царя царският звездоброец. И като отворил Книгата на Звездните Пътища, така казал на царя: „Честити царю, на твоята дъщеря е отредена велика съдба. Уречено е да приеме посещението на един от най-великите ангели - Ангелът, който пръв е излязъл от Бога. ангелът на Първичната Светлина - Ем-Руха. И за да може дъщеря ти да възприеме тази светлина, душата ù трябва да остане девствена и чиста, никаква земна светлина, дори светлината на слънцето не трябва да остави образ в нея. И тя няма да има нужда от външно светило, защото сама отвътре ще си свети. Тя трябва да бъде девствена и чиста като зората и целият ù живот трябва да бъде зора, която ще очаква изгрева на Великото Слънце - Ем-Руха."

Мъдреците - служители, събратя на царския звездоброец, устроили чертога на Далвира според начертанията на Небето, под което тя се родила. Никаква външна светлина не прониквала вътре. Далвира живяла сам сама в замъка. И кога била будна, главата ù засиявала, обръщала се цяла в сияние, а в чертога се пуквала сякаш зора. Заспяла ли - в чертога настъпвал пълен мрак. И никакъв шум не прониквал отвън. Ничий глас не бил чут, освен музиката на десеттях сфери, от които бил построен замъка и които се движели така, както нейното Небе предписвало.

Но едно от съчетанията на сферите било злокобно. Отварял се отвор, през който можело да се влезе отвън навътре в замъка и да се излезе от замъка навън. Мъдреците на Звездните Пътища знаели това. И бдели. Ала не само те знаели. Знаели и Исполините на Черния Лик, които живели в съседното царство. И те очаквали тоя ден, за да отвлекат Далвира.

Когато тоя ден дошъл, от Царството на Салмон-Ра дошъл царския син - прилетял вихрено като черен орел. Той влязъл през отвора във вълшебния чертог и се явил пред Далвира. Тя го погледнала и пред очите ù притъмняло, както кога облак засени небето, по което се сипва зора.

„Аз съм, когото чакаш", казал царският син. „И ето, разтвориха се дверите пред мен. Ела, аз ще те отведа на светлина. Чрез мен ще дойде твоето освобождение."

Но на Далвира ù било казано, че кога Ем-Руха дойде, идването му ще бъде като изгрев на слънцето. В нея, като из небе, по което се сипва зора, ще изгрее слънцето: Ем-Руха.

И тя казала: „Не си ти, когото чакам, защото ти си като облак, а мен ми биде казано да чакам слънце да изгрее".

„Които са ти казали това, са те излъгали. Колко слънца има? Едно слънце - и то лъчезарно свети вън. Сега в лъчите му грее един дивен свят, кипи живот, а ти тук, в тоя затвор дълго ще чакаш да изгрее слънцето. Как може през стените да проникне слънцето? И как може отвътре да изгрее? Едно слънце има - и то свети отвън. Ела, аз ще те отведа на неговата светлина". И царският син отворил обятия в очакване.

От очите му започнали да пръскат искрите на земното слънце и Далвира сетила в сърцето си един немирен трепет. Като далечно ехо започнали да звучат думите на мъдреците, изречени някога, кога я поставили в тоя замък. Словата сякаш се разнизали, разкъсали се думите на срички, разнизали се сричките на звукове и като блуждаещи светлинки изчезнали в съзнанието на Далвира.

В главата ù сякаш станало празно.

Мрак я обкръжил.

Страх я обзел.

И само като две искрящи кълба светели очите на черния царски син.

Сърцето на Далвира затуптяло лихо и тя се хвърлила в отворените му обятия.

Той я обгърнал с демонично тържество в своята черна мантия и през отвора на Звездните сфери изскочил навън, яхнал врания си кон и я отнесъл в Царството на Исполините на Черния Лик.

Когато Ем-Руха слязъл по своя Вечен Кръг, намерил замъка на Далвира пуст.

И той отминал по Предвечния си Кръг.

Аз няма да ви разказвам за живота на Далвира в царството на Салмон-Ра, защото вие всинца го знаете.

Нали сте нейно семе? Няма да ви казвам, как Исполините на Черния Лик завладяха заедно с Далвира и царството на Вел-мура, и как се оттеглиха Служителите на Ем-Руха.

Но ще ви кажа, че мъдреците пак срещнаха Далвира. И пак ù построиха чертог, сега неръкотворен, в който да дочака след черните си патила и скърби, второто посещение на Ем-Руха, който пак иде по Предвечния Си Кръг.

И казват Мъдреците на Звездните Пътища, че тоя път Далвира ще приеме Светлината на Ем-Руха, Светлината на Първия Ангел, който е излязъл от Айн-Соф.

Г.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube