П. Г. Пампоров

ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА

1. Искаш ли?

Искаш ли да се къпеш в океан от слънчеви лъчи? Искаш ли да слушаш музиката на бистри потоци и да пиеш кристалните струи на планински извори?

Искаш ли да ходиш из поляни, осеяни с цветя - небесно-сини, морави, жълти, бели, розови - където истината, любовта, и хармонията обитават?

Искаш ли да посрещнеш изгрев слънце на планината и да се разговаряш със звездите?

Искаш ли?

2. Какво говори планината

"Възлюблени деца, изгубени, забравени в праха! Аз чакам ви със сложена трапеза на велики блага. С обилни слънчеви лъчи ще ви обсипя, които носят здраве и живот. С чист боров въздух ще изпълня вашите гърди и ще ви освежа и подмладя. Свещеният огън на Слънцето ще запаля във вашите души - за да гори и да не гасна. С кристална, бистра вода ще ви напоя, която във вас ще стале извор на жива вода. С най-хубавите плодове ще ви нагостя - с ягоди и малини - за да дадете и вие най-хубавите плодове на светли мисли, благородни чувства и добри дела.

Светлина, обилна светлина; красота, неземна красота; свобода, истинска свобода ви носи Любовта чрез мен."

Така говори планината

3. Възлюбих

Възлюбих синьото небе и лъчезарните звезди. Възлюбих слънцето с всичката му царствена красота и величие. Възлюбих и земята с всички същества. Възлюбих горите и полята, птичките и цветята, морето и планината. Възлюбих всичко живо. Защото навсякъде видях живот - от атома до Слънцето - навсякъде почувствувах Тебе и Твоята Любов, о Вечний.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube