ДРУГАТА СЪБОТА - ДОБРАТА СЪБОТА

 

Съботата представлява една завършена епоха, когато хората са готови да чуят, да слушат, да разберат великата Истина, която природата им открива. В света съществуват две съботи: едната е лошата събота, съдбата, т.е. лошите аспекти на човека; другата е добрата събота, в която Христос е извършил добро. Тя е съботата на Божествения ден. Единственото нещо, което отличава човека от другите същества, е, че той има събота, ден на доброто, Божествен ден, когато той може да прави добро. Следователно, първият ден на живота е съботата - денят на доброто. В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл. Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека. След като Бог е работил хиляди и милиони години, Той е влязъл в съботата, в деня на почивката - ден за правене на добро. С това Бог си починал от физическия труд. И за Христа се казва, че влязъл в една от тия съботи, в която животът се осмисля. И всеки един човек трябва да намери такава една събота в живота си, с която да го осмисли. Това е необходимо за всеки човек, понеже той вижда, че работите не се уреждат така, както е мислил. Хората на земята не са дошли по своя воля. Те нито се раждат, нито умират по своя воля. Това абсолютно не зависи от тях. Те представляват обикновени чиновници, които постоянно се назначават и уволняват. Назначаването на служба наричат „раждане", а уволняването от служба наричат „смърт". Раждането е начало на живот, в което начало човек трябва да работи за изправяне на своите погрешки. Смъртта пък е край, в който човек напълно трябва да ликвидира със своите грехове и погрешки Не е въпросът, дали тези погрешки са големи или малки, но важно е човек да ликвидира с тях по един разумен начин. В този смисъл човек всеки ден трябва да умира и всеки ден трябва да се ражда. За какво трябва да умира и да се ражда? - За изправяне и ликвидиране на своите грехове, на своите полици. Следователно, всеки момент човек трябва да изплаща, ако не цялата полица, то поне част от нея. Значи, съботата е начало на Божествения ден.

Христос учил учениците си на науката на доброто. Той ги учил на разни методи и начини, как да отварят своите сърца и умове, както и тия на другите хора. Не е мъчно да се отвори сърцето на един богат човек, но трябва да знаеш, как да го отвориш; трябва да намериш ключа на неговото сърце. Само с неговия ключ ще можеш да отвориш сърцето му. Ключът на сърцето и ключът на ума, това е разковничето на всеки човек. Който намери такъв ключ, не трябва да го използува за себе си, но да го предаде на притежателя му. Има много богати хора в света, които са изгубили ключа на своето сърце. Там, именно, се крие и злото. Като се предаде ключа на богатия човек, той ще каже: „Много благодаря на този, който намери ключа на моето сърце, т.е. на моята каса, защото парите ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта. Човек може да говори много върху Любовта, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае. Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот. Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта.

Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования. Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство. Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа. Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта. Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма. Светът се нуждае от любещи хора. Безверници хора, в пълния смисъл на думата, не съществуват. Всеки човек, бил той слаб или силен, все вярва в нещо; всеки си има по един Господ. Обаче, силни хора в пълния смисъл на думата, извън Любовта, не съществуват. Силен човек е само човекът на Любовта. Който люби, той никога не умира.

Често се говори за хората, че били силни или слаби, добри или лоши. Силният и добрият човекът е човекът на Любовта. Но и добрият човек носи с себе си две торби: в едната торба крие лошото - за лошите и неразумните хора, а в другата торба крие доброто - за добрите и за разумните хора в света. В коя торба ще се бръкне, това зависи от самия човек. Човекът на Любовта, който разполага със знание, той вижда, че Бог еднакво царува и над доброто, и над злото. Всичко Нему служи. Който разбира Божия закон, знае защо злото е зло и защо доброто е добро. Това са сили в живота, с които Бог еднакво работи. Със злото Той ограничава хората, а с доброто ги освобождава. Следователно, с това Бог иска да каже на човека: „Ако вървиш по пътя на доброто, всякога ще те освобождавам; ако вървиш по пътя на злото, всякога ще те ограничавам".

И тъй, доброто, това е съботният ден, Христос не е разбирал съботния ден по буква, но Той е разбирал съботния ден по дух, когато човек трябва да прави добро. Добро, обаче. е позволено на човека да прави всеки ден, всеки момент. Съботата е начало на Божествения ден - начало на доброто в света.

_____________________________________

Първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази на сегашния човек. Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще. Първите хора са боравили с чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях. Съвременната наука дължи на тия хора, които са заминали от земята. Аз подразбирам, че те живеят в друга сфера, по-висока от земята. Някой от тия хора живеят на височина около 6,000 километра над земята; други живеят на височина 10-15 хиляди километра над земята, а има такива, които живеят и на 120 хиляди километра височина. Онзи пък, които живеят на слънцето, те се явяват много рядко на земята. Обаче, всички тия същества взимат колективно участие в развитието на човечеството, понеже имат любов към първичния човек.

Учителят

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube