А. Томов.

ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА

Съвременните хора не могат се оплака, че живеят в епоха бедна от съдържание и драматични ефекти. Никога в един сравнително къс период от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени. Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили.

В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо.

Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития.

Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини. Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения.

Може да се смята като очевидно и безспорно, че днес общото световно положение е значително по-тежко, по-болезнено, по-несигурно, отколкото в предвечерието на голямата световна война.

Въпреки временните колебания в поминъчното състояние на народните маси, извършило се е и се извършва едно постоянно обедняване на последните. Числото на безработните в най-индустриалните страни като Англия, Съединените Щати, Германия се наброяват с милиони. От това може да се съди и за числото на полуработните, за острата конкуренция в средата на грамадното мнозинство хора. които нямат нищо, освен своите ръце, както за ниските надници и заплати. В още по-тежко състояние са изостаналите в индустриално отношение страни и особено тия от тях, които участвуваха в голямата война.

Заедно с мизерията и страданията расте и недоволството, засилват се социалните конфликти. А с надигането на недоволните и революционни сили, засилва се и икономическото и политическо подтисничество във всяка страна. Почти всички държави развиха през време на войната своя апарат за упражнение на властта, насилието и подтисничеството до чудовищни размери и продължават да го развиват, пригаждайки го главно за борба срещу „вътрешния неприятел." В много държави народните свободи са само една илюзорност; те са запазени само за крепителите на старото. Демократизмът и парламентаризмът са само прикрития за най-сурова диктатура. Наред със „законната власт" действуват полуприкрито или конспиративно „неотговорни фактори" - обикновено въоръжени организации, не спиращи се пред никакви насилия и то под прикритието на държавната власт.

Националното подтисничество също така е врастнало. Десетки милиони хора в Европа са подложени на жестока и позоряща човека денационализация. Тук ограниченията на свободите отиват понякога чак до забраната да се говори майчин език - както е случаят в гръцка Македония. Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии. Всичко това е от естество да раздухва създадените чрез войната и последвалите я жестоки и несправедливи договори за мир междунационални раздори.

Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време. Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот. То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби.

Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял свят. То раздухва взаимното недоверие и конфликтите между надпреварващите се и дебнещи държави, дава все по-широк замах на въоръженията. То има своя много силен ефект и във вътрешното положение на отделните държави, което бързо се влошава. По тоя начин се е създало и постепенно се засилва едно общо бедствено положение, изпълнено със страдания и бременно с големи социални и международни катаклизми.

Тъй, човечеството се вижда поставено пред велики проблеми: да се справи с това всеобщо бедствено положение; да организира обществените сили на международна основа, като премахне причините за междунационални конфликти и осигури свободно развитие на всички нации; да премахне самите класови противоречия и конфликти; да създаде нови форми на обмена на труда и благата, при които ще бъде осъществена една по-пълна социална правда, едно истинско братство, и ще се създаде възможност за всеки индивид в рамките на отделната нация да живее човешки и да се развива, или казано с няколко думи - трябва да се осъществи един по-висш, по-съвършен, действително християнски морал в обществените отношения. Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански прогрес. Животът не може по-нататък да бъде сковаван в съществуващите трудови, национални и класови форми. Разрешението на тия проблеми е едно все по-настойчиво и повелително искане на все нови и нови милиони страдащи човешки същества, които виждат в това разрешение съществено условие за човешки живот и гарантиране общото подобрение. Тая нужда за ориентиране на живота в нови посока е тъй грамадна, тя засега най-чувствително такива широки народни маси и предизвиква такива вътрешни борби, че конфликтът между силите на старото и тия на новото изпъква вече като основен, доминиращ над всичко социален конфликт в международния живот. Сами по себе тия борби водят също тъй към по-нататъшно изостряне на голямата социална криза.

* * *

Върху тоя фон на разрастваща се всесветска криза се очертават и развиват понастоящем събития, които са от най-голяма важност и трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек. Това са на първо място събитията в Съюза на Съветските републики и тия в Индия. Тия събития са от грамадна важност, не само защото в тях са ангажирани стотици милиони хора, а и защото са в най-тясна връзка с общата социална криза, ще имат едно решаващо значение върху по-нататъшното ù развитие, а още и затова, защото те ни разкриват изгледи за нови спасителни насоки в живота. В страната на Чернишевски, Достоевски, Толстой, както и в мистична Индия днес се правят най-великите опити за налучкване нови пътища и за нови строителства в живота.

Тук само бегло и накъсо ще посочим, какво става в едната и в другата страна.

Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени манастири и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни.

Тая тревога бе донякъде оправдана. Защото болшевиките също тъй, като правителствата на „цивилизованите" капиталистически страни, си служат с методите на насилието и също тъй имат печалната слабост да се увличат в тяхното прилагане. Тия методи на насилия - който и да ги прилага - говорят изобщо за ниското стъпало, на което още се намира човечеството, за варварството и животинството. Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой.

Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави. То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда.

Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили. След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу селото - най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй.

Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в селото оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина. Селската непросветена маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията. Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки - селото, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране. Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото. В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е. преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год. Това е една от най-бляскавите победи на болшевизма, с която по важност може да се равнява само тая, за завладяването на държавната власт от него. Селските комуни, артели и кооперации ще бъдат отсега нататък все по-надеждна и незаменима твърдина на новия - още в своите зачатки - строй, каквито са и градските производствени комуни и работнически организации. Тия селски производствени сдружения ще създадат у селянина един съвършено нов дух на братство и взаимност и ще му разкрият изгледите на един нов живот, осигуряващ му просвета, широко използуване на културните блага и всестранно издигане. Никога той вече не ще пожелае да се откаже от модерните машини, каквито му дава на разположение колективизмът, от рационалното използуване на агрономическите знания, от широкия кредит, сигурността на поминъка и всички ония материални и културни блага, които му осигурява задругата, за да се върне към малкото частно стопанство, към чокойството и монархизма.

Болшевизмът, освен това, не само преживя крайно мъчителния период на възстановяване на индустрията, тъй много пострадала от войната, но и премина вече към едно широко, интензивно и многостранно строителство, което напоследък придобива един грандиозен замах, какъвто не е виждан в развитието нито даже на Германия, нито на С. А. Щати. Във всички области на производството се въвеждат най-модерните машини. Електрификацията се извършва усилено и в най-широки размери. Грамадни предприятия, каквато е линията Туркестан-Сибир (1500 к.м.) са привършени, други са в работа - канала напр. Дон-Волга. Възникват грамадни заводи с една фантастична бързина, като заводът „Тракторстрой" в Сталинград - най-голямата днес фабрика в света за трактори, с годишно производство 50,000 трактори; завода „Селмашстрой" - също за земеделски машини, в Ростов на Дон; грамадната електрическа централа „Днепрстрой", която още се строи. Организират се грамадни държавни стопанства - совхози - между които първо място държи тъй наречения „Гигант" с 1,200,000 декара земя. Тук производството, благодарение на машините и новата трудова организация, е стигнало да стане 12 пъти по-евтино, отколкото в малките селски стопанства. Шестдесетте хиляди трактори, с които са разполагали съветските хазяйства през есента 1929 г., са направили най-голямата агитация чрез цяло подпомагане за организирането на селските артели, кооперации и комуни и изобщо за колективизиране на селските стопанства.

Тоя външен технически замах е съпроводен - и нещо повече - обусловен, от един също тъй величав подем в съзнанието на широките народни маси, извикани към нов живот, към съзнателно и активно участие в живота, към свръхусилия и творчество за изграждане материалните условия за един нов, по-справедлив по-щастлив, по-прекрасен живот. Тия народни маси се отдават на общото дело с едно възрастващо увеличение, с възрастващ ентусиазъм и непреклонна воля, Това не са фрази, а действителност, която всеки ще почувствува, когато чете при какви трудни условия и с каква енергия и постоянство е прокарана напр. през обширните пустинни места на Туркестан новата линия Туркестан-Сибир, какви трудности са преодолени при постройката на най-голямата днес тракторна фабрика на земята, която наместо в 163 дни (както са предвиждали американски инженери), е построена само в 63 дни от ентусиазираните и готови на всякакви жертви работници.

Не ще съмнение, новата култура, новият живот е още в своите пелени. Любителите на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца. Зеленият плод тепърва има още да зрее.

Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят. Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият свят трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите. Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия свят. По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие.

Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера.

* * *

Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия. Тая борба се явява и в формата на бойкот на чуждестранните и главно английски стоки. А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият източник на сурови продукти и държавни приходи. Борбите в Индия упражняват вече голямо влияние върху икономическото положение в Англия, като преди всичко увелича-ват все повече числото на безработните. Тия борби имат своя ефект и във всички други колониални държави, където експлоатацията и подтисничеството след войната са се засилили. Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към освобождение от чуждото подтисничество.

Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи.

За пръв път се прави опит да се свърже въпроса за хляба и материалното съществуване с въпроса за духовното издигане на личността, като истинска гаранция и смисъл на всяко развитие. За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество. За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството. Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм.

Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси. Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл. То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек.

* * *

В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това.

Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване.

Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение. Същото се извършва и в самата Италия. Засилването на световната криза, която е още в своето начало, ще отслабва вътрешно враговете на Съв. държави и ще разстройва от друга страна действието на отдавна сглобяваната коалиция против тия държави, като тласка все по-решително Германия и Италия в лагера на Съв. съюз.

Това разединение на държавите в Европа е, наред с острата свтовна криза, непосредствена причина, поради която противоречията между Съв. държава и тия на Западна Европа и техните васали на изток не са се разразили още в нова всесвтска война, несравнено по-страшна и разорителна от миналата. Отлагането обаче на тая война не значи нейното избягване. Тя все пак неизбежно ще дойде и то като резултат на едно по-широко организиране на враждебни сили и в края на краищата ще се изрази в един решителен военен двубой между две взаимно изключващи се системи на трудова, социална и политическа организация, на две основно враждебни помежду си цивилизации - едната залязваща, другата изгряваща.

* * *

Погледнем ли по-дълбоко на голямата свтовна криза и нейните спътници - мизерията, страданията, враждите. днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество. Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване. От друга страна, нисшото, животинското, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube