Георги Капитанов

I

ЕДЕЛВЛВАЙС

Затъгувало за свежест

малко цвете във полето,

затъгувало за прелест,

да е близо до небето.

И очички то тогава

във молба сърдечна свело,

молило се във забрава

да е горе, нежно, бело.

И дочул го тоя, който

дава място на молбите

и цветенцата обича...

посадил го в стръмнините

еделвайс да се нарича.

ІІ

Теменужки срамежливи —

теменужен аромат,

тия цветенца са живи...

с тях и храста е богат.

Теменужки, нежни, сини

в храста скромно си цъфтят.

Кой нехайно ще отмине

теменужен аромат?

Нежни, мънички цветчета

те са, тя са скромността

и награда за полета

на човека в вечността.

III

Детска радост във душите,

дай ни детска простота,

и на гълъба очите –

дай ни тая чистота,

Протегни си ти ръката,

твоите деца мълвим:

„Дай ни топлина в сърцата

да не можем да грешим."

Наш'та мощ да става трайна,

твойто име кат шептим...

Любовта ти е безкрайна,

ний във нея се крепим

IV

Облачета отдалече,

надалече отлееха...

на земята ден е вече;

пак лъчите ни огряха.

Този ден донася ново,

сънищата оставете...

в нази има живо слово

тук в сърцата, в умовете.

Има радост във сърцата,

светли мисли в умовете,

вижте, как растат зрънцата –

все към слънце се стремете!

V

Ти идеш, Нежност, като майка

и слагаш своята ръка...

ти бяла, плаха като чайка

на слънцето си песента.

Там негде горе в синините

където слънцето огрява...

там има радост за душата,

коя разцъфва и узрява.

Там горе, горе в висините

на твоя път е там целта...

хей там е пътят на душите,

отгдето идат тук в свята.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube