А. Т.

В ШЕСТИЯ ДЕН

(Легенда)

Неизброими са чудесата на Божието творчество;

Но най-великото чудо, що Вселюбящият сътвори, е душата.

Неизброими са цветовете, що разтварят коронки на тайнственото дърво на Духа, изпълнящо времена и пространства;

Но най-непостижим от всички е цветецът на душата.

Когато в шестия ден Създателят привърши творението си, измери го с всепроникващ поглед и видя, че всичко бе прекрасно.

И възрадва се Той и каза:

– Да създадем душата, за да населява световете и да се радва на моето творение.

Да бъде тя малка вселена - образ на мирозданието, да скрива в себе неговите истини и тайни.

Да бъде тя – в разцвета си на съвършенство – образ Наш и подобие Наше.

Да носи тя в своите глъбини небето и земята, и нейният корен да бъде животрептяща плът, а цветовете ù - най-висше проявление на духа и красотата.

Да бъде тя искра от свещения огън на Моя Дух, разгаряща се без край и без граници.

Да бъде тя разпалящо се слънце на разума и висшето прозрение, неутолимо жадуващо истината и вечно стремящо се да озари с своите сияния чудесата и тайните на мирозданието.

Да бъде тя тайнствен извор на Моята Любов, из който вечно да бликат свещените струи на живота.

Да бъде тя тайнствена арфа, отекваща най-дивните трепети и звучаща с най-светлите възторзи, с най-чистите радости.

Да бъде тя творческа десница, проправяща път през материци, пустини, океани; творяща величие и красота!

Да бъде нейният живот вечно постижение, вечно творчество, вечно възмогване.

Да расте и разцъфтява от мощ в мощ, от красота в красота и да няма предел нейното възземане.

Нейният истински живот да бъде: Мене да познае и да възлюби и Моя свещен закон на съвършенство и красота свободно да изпълни.

Да опита всички бездни на мрака, за да ме познае в светлината и в нея да ме обикне.

Да опита всяко зло и страдание, за да ме открие в висшето благо и висшата хармония и неудържимо да ги възжелае.

Да опита немощта, несъвършенството и грозотата, за да ме намери във висините на силата и красотата и жадно към тях да се стреми.

Върховна радост да изпитва тя при всяка стъпка, която я към Мене приближава!

Най-висшето блаженство да намира в приобщаването с Моя Дух.

В разцвета си на съвършенство да бъде тя за Моя Дух пресветъл храм, с най-светите сияния озарен.

Да нямат брой душите и да се изплюят времена и пространства с красотата на тяхното възхождане.

Да нямат брой душите и да се изпълнят времената с великото изгряване на моя вечен Дух в тях !

Да бъде! - рече Всемогъщият.

И Неговата светла мисъл прониза мирозданието зад всички пространства и предали като всеоживяваща хармония.

Неизброимите слънца засияха с дивен блясък и из всичките краища на мирозданието заблестяха неизброими милиарди души...

И почувствува Вселюбящият тяхната радост, тяхната любов, техният копнеж и вид, техният път към висините на съвършенството и красотата.

И почувствува Той, че сам живее в тях, радва се, твори...

И почувствува Той своята неизмерима мощ, Любов, Мъдрост.

И вид Той, че всичко 6е прекрасно и добро.

И вдигна светите си ръце и благослови душата - венецът на творението, чудото на чудесата.

Тогава цялото мироздание, с неизброимите слънца и светове, заблестя във върховна красота.

И разнесе се из всички негови предели хвалебният химн на несметните души, славословещи Великия Творец.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube