Г. Тахчиев

ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО

Мъдрецът се учи от всяко нещо, от всяко същество, понеже той вижда, че чрез всичко се проявява великият разум на битието. Той знае, че всяко нещо, всеки човек е едно живо писмо, изпратено от Първичната Причина, без да знае често пъти приносящия на писмото, какво съдържа за нас и че то иде тъкмо на време при най-голяма нужда. Може би то ни съобщава, че нашият параход в житейското море се приближава към ледена планина.

*

Както физиогномистът знае да чете по мимиката и линиите на лицето и хиромантикът по линиите на ръцете в душата на човека, без да съзнават мускулите, че тя разкриват на него известна идея, така и за мъдреца всяко явление в природата е мимика, чрез която говори Бог на тези, които могат да четат.

Нашите погрешки и страдания се дължат на зле прочетените писма на природата.

Разумният живот ще настъпи, само когато научим езика на Бога.

Едно дете дойде в дома ни, или срещнем, кой да е човек в своя път на живота: ние ще знаем, че той е изпратен от Бога, и ще се постараем да разберем, какво иска да ни научи Бог чрез него, и ние защо сме изпратени при него. Ако нашата среща подействува благотворно върху двама ни, писмото е прочетено правилно. Ако успеем да предизвикаме в себе си към него красиви чувства, писмото е прочетено.

*

Лошите думи, отправени към разумния човек, са въже, с което изважда кофата с вода из кладенеца. Или те са прилични още на камъчета из стръмния планински път, които задържат краката му да не се плъзне. Или те ни помагат да проявим повече любов, повече мъдрост и повече истина. Учителят навиква ученика, за да прояви повече старание.

*

Пътуваме из стръмен, неравен и каменист планински път; челото ни се свива от умора. Но като повдигнем глава и хвърлим поглед към плодородното поле и кичестите върхове, нашият път се слива с цялото и допълва картината на цялото. Той е една линия в картината на художника. Така и пътят в живота, ако се вземе откъснат от цялото и ако пътникът върви с отправен поглед само в неговите неудобства, с това се затруднява вървежа, понеже не вижда нищо красиво, но каква по-голяма красота има от това, че ни извежда към върха? И като погледне към цялото, радостта се умножава от красотата, що се разкрива пред пътника.

Който живее с Цялото, той има представа за красотата на живота.

Учен човек е този, който знае, че всяко нещо е част от Цялото; той с всички същества има такива отношения, като кой да е орган на тялото към всички останали.

Отричане на единството показва, че липсва научна мисъл.

Каква наука ще има в сърцето, ако отрича главата и не се грижи за нея като за себе си, или отрича краката или дробовете? То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото."

Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика. Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити.

Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога.

Науката и животът са свързани. Само ученият проявява живот, а в резултат на това иде безсмъртието. Само свързаната клетка с Цялото има наука и проявява живот и чрез вечното обновление на формата тя живее в безсмъртие.

*

Когато човек направи погрешка, той скъсва връзката с Цялото, и душата му се изпълва с тъга. Колкото пъти човек през деня ощети интересите на кое да е живо същество и не му е услужило в нужда, както услужва на себе си, толкова пъти връзката с Цялото е скъсана, и радостта се отдръпва далеко от него. И обратно, колкото повече пазим духовните и материални интереси на всяко същество и не изпущаме случай да се отзовем на нуждите им, връзката с Цялото се усилва, и животът в нас се проявява в пълнота. А в градина, в която тече изобилна вода, всички плодове се развиват буйно.

Дето има наука, има връзка с Цялото; дето има връзка с Цялото, има и безсмъртие; дето има безсмъртие, има и свобода; дето има свобода, там царува любовта.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube