Боян Магът

ПЕСНИ

І.

Тече си потока надоле –

не пита, къде ще се спре.

Върховна тайнствена воля

го нуди към светло море.

Над него, разперило клони,

расте си самотно дърво.

Листата му вятъра рони –

не пита защо, за какво.

II.

Малка гранчица на клона,

клона на стеблото.

Корена в земя дълбоко,

върха към небото.

Листите по гранка пърхат:

Кой за кого сторен? –

Нито корена без върха,

ни върха без корен.

ІІІ.

Златна нива клас класила –

зърното бе жертва.

Сила жертва възвисила –

днес е тучна жетва.

Ще извие сърп жетваря –

нива ще пожени.

И ще бъде пъл хамбаря –

дните пък засмени.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube