АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

Дете, не смях аз да Те погледна в Твойта рамка златна,

Душите вземал си; И през затворени прозорци, вратна,

При старци и деца промъквал си се Ти, Арахангел Михаил,

По-страшен и от змея, който нявга си убил,

Яви ми се тогаз.

А днес, когато моята свещ догаря,

И сетнияj ù плам ми осветлява всеки кът в олтаря,

Аз виждам Те преблаг, с усмивка на уста, надвил и в мене звяра,

С душата ми към дверите на новата зора.

Мара Белчева

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube