G. Normann

ТИХИЯТ ГЛАС

Нощ. Разбуди ме някакъв глас, приличен на тиха песен. Станах, вслушах се - навред бе тишина. През тъмно-синьото стъкло надничаше звезда. Приближих до прозореца: Още хиляди, хиляди видях, поели път в далечното небе, но глас не чух от никъде. Нощта бе властница, нейното мълчание царуваше и ничий глас не смееше да го прекъсне.

Кой ли ме събуди от моя сън? Дали не беше тоя вик, роден от самата нощ?

Дали не бе будителят, що тихо позовава спящите?

Погледнах навън. Нощта ме гледаше с тъмно-сините очи и по царствената ù плащаница бяха изписани тайни знаци. Звездите пишеха пътища за вековете.

Целият свят бе млъкнал, но нечий глас - глас на буден ме извика и трепна моето сърце.

Кой сега е буден в тая нощ?

Не ме ли призоваха измамници в мрачината да напусна своя дом и да се лутам чужд в тъмни неизвестни пътища?

Кога е тъй, защо сърцето ми се радва, трепка като птичка, която предусеща в ранен час прииждането на зората?

Не, не са измамници това, шепнеше потаен, верен глас. Вслушай се, защото има вече будни в нощта!

Запалих светилника, погледнах в книгата на мъдростта и там така бе писано:

„По радостта, що оставят в сърцата ни, ще ги познаем, че те са пратеници на великия Будител!"

А тихият глас в душата ми шепнеше:

„Сега е още мракът властелин. Почакай малко. Не са далече предутринните часове".

Погледнах през прозореца. Нощта ме гледаше отвън с тъмносините очи, а по царствената плащаница, звездите пишеха пътища за вковете и черта, където щяха да преминат с развети гриви златните коне на идващия ден!

........................................

„Кой народ, който е работил с лъжа, е успявал? Кой народ, който си е служил с насилие, е успявал? Никой народ не може да надхитри природата. Всякога нарушението на един естествен закон води към смърт, и цели раси са били изтребени"

Учителят

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube