П. Г. Пампоров

ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА

Педагогиката е и наука, и изкуство. Тя е най-великата наука и най-великото изкуство понеже борави с душата и духа на човека и с всички проявления на душата и духа - с ума, сърцето и волята. Да се разбере човек и да се развие правилно и хармонично - за това се искат велики знания из всички области на живота, изискват се и всички добродетели и умение да се предадат тия знания. Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот. Разумният живот изисква възпитание и образование, т.е. правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на духа. Живот без правилно хранене не е живот.

Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава.

Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика.

Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява. А това е възможно, когато върховна цел на възпитанието и образованието е: да се пробуди Божественото у детето. Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство. Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на духа.

Принципът на активността - изисква дейност, активност от страна на детето при добиване на знания, вътрешна и външна. Тя е възможна, когато има интерес. Но кога ще има интерес? Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична Божия Любов да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да възлюби Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност. Без Любов няма активност. Детето трябва да обича това, което проучва. Любовта е топлина, огън. Без Любов няма радост и щастие. Значи, Любовта е вътрешен двигател за дейност. Любовта трябва да бъде атмосферата на възпитанието и образованието.

Принципите на нагледността изискват всички знания да се придобиват не по книги, отвлечено, сухо, словесно, а от природата чрез петте сетива, чрез нагледни образи и чрез преживяване - значи, чрез вътрешна и външна нагледност. И за да се спази този принцип и правилно да се разбере и приложи, трябва да знаем, че Божественият език, на който природата ни говори, е езикът на живите образи, че нищо няма случайно, а всичко е плод и израз на една велика Разумна Сила, която постоянно твори чрез хиляди разумни същества, че цялата природа е жива, разумна и изразява великата Мъдрост, и че зад това многообразие - Великото Единство - трябва да се схване и преживее - чрез Любовта, за да могат да се схванат съотношенията и законите на частите във великото цяло.

Живата Мъдрост носи светлина и тя се черпи направо от Природата и Бога - която ни говори и вътре и вън от нас. Значи. Мъдростта може да се придобие само чрез образите на Живата Природа.

Трудовият принцип - изисква приложение на знанията чрез труд и творчество, а също и самостоятелно придобиване на знания - чрез опити. Той има отношение км волята. Всяко знание трябва да бъде живо. добито чрез нагледни, преживяно чрез чувство и въплътено, удовлетворено - чрез волята. Само тогава то ще даде плод в душата, в подсъзнанието ще бъде посято, а в свръхсъзнанието, в духа ще завърже и ще се умножи. Само тогава човек ще стане творец - в духовния смисъл на думата.

И тъй, принципът на активността има връзка със сърцето и с Любовта; принципът на нагледността има връзка с ума и с Мъдростта; трудовият принцип има връзка с волята и с Истината. А природосъобразният принцип е съчетание на всички и има отношение към душата и духа.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube