ОКОТО И НАУКАТА

Още от древността се е говорило за окото, като огледало на душата, но с откритието на ирисовата диагноза, окото с право може да се нарече огледало не само на душата, но и на организма. В окото е изразено здравословното състояние на всеки отделен орган в организма, както и най малкото нарушение в него-

В 1880 г. унгарският лекар Игнат Пекцели, откривателят на ирисовата диагноза, даде едно малко обяснение по въпроса, озаглавено „Въведение към науката за диагнозата по очите”. Пресата започна да преследва тогава, както и сега при подобни случаи, новото начинание. И с право можем да кажем, че науката плаща скъпо за своите открития с издържане в преследванията. Това е пробният камък за всяка наука. Всичко, що писа гениалният откривател за тази сега откриваща се наука, биде заглушено. През 1886 г. August Koppritz, редактор на едно списание в Щутгард, не се смущаваше да замине за Будапеща, да се осведоми върху този едва възникващ въпрос по ирисовата диагноза и по природосъбразното лечение на Пекцели при разните случаи на болести. При това, първият лекар, който се яви в защита на Пекцели в Германия, е бил E.Schlegel в Тюбинген. Оттам насетне се явиха редица заинтересувани по въпроса, които правиха своите изследвания и наблюдения, като даваха своите опитности на това тъй младо още и зараждащо се дело по ирисовата диагноза. По този начин те все повече и повече разширяваха, обогатяваха и допълваха верността на тази стара и знайна от всички Истина - окото е душата на човека, или окото е огледало на душата и тялото на човека.

Нека споменем тук само някои от най-знатните издирвачи и съставители на тази наука: E.Schlegel, лекар и специално очен лекар, в Тюбинген. Скоро след откриването на тази наука, той издаде две велики творения за тайната на очите, или що се съдържа в окото: „Ирисът на окото, по новите открития на Д-р мед. И. Пекцели" и „Ирисовата диагноза на Д-р И. Пекцели". След него ще споменем труда на L. Lilgenquist: „Диагнозата на очите", който е един от много познатите и популярни вече творения. Pastor Felke, един от най-популярните очни диагностици в Германия, много пъти е бил изправян на съд заради своята очна диагноза, но впоследствие освобождаван, при доказване вярността на случаите и добрите резултати. Върху ирисовата диагноза на Felke са писани две книги от Аndreas Miiller: „Ирисовата диагноза, преработена по основните положения на Pastor Felke" и ,,Ирисовата диагноза в нейните сигурни очертания. Много е разпространено произведението на учителя Peter Yohannes Thiel ,,Намиране болестта в очите". Накрая ще споменем и една сътрудничка и издирвачка в тази област, госпожа Д-р Magdalene Madaus, която напълно заслужава да бъде наречена „Майсторка" в тази област. Много години е дала тази гениална жена от живота си за изследване, издирване и проучване на тази наука и за разпространението ù между човечеството. верността и сигурността на науката за ирисовата диагноза е блясвала навсякъде. От неуморния труд и жертва от страна на д-р М. Madaus тече днес само благословение и лек за болното човечество. Чрез нейния труд, усилие и пожертвуване се създаде и задържа и до днес фабриката за хемеопатически лекарства, която е от голяма важност и значение за медицината. Г-жа д-р М. Madaus първа написа и създаде най-ценното и за препоръчване на всички съчинение „учебник за ирисовата диагноза".

Много е писано вече за ирисовата диагноза, от различни автори, важно и неважно, с различни пояснения и открития в окото. В една точка, обаче, всички са единни, всички изтъкват едно и също: за да се види живота на човека в окото, изисква се не само наука, но и изкуство. Изкуство е да говориш за човека по неговото око! Всички автори на новата наука за тайната на окото, или, какво ни открива окото, говорят за изкуството на гледането. Тогава ще се попитаме: наистина ли е изкуство разбирането езика на ириса? Мъчно ли е човек да се научи на това изкуство, или то е изкуство-дарба? Някои ирисови диагностици са на мнение, че при едно предразположение към това изкуство, за което са необходими добра воля и добра наблюдателна дарба, за няколко седмици само може да се проучат основните черти и ирисовата диагноза. Вярно е, че в няколко седмици човек може да се запознае с ирисовата диагноза, но за да гледа и познава всяко око, което срещне, никой иридиолог не ще оспори, какво години са необходими за наблюдения и упражнения.

И тъй, хиляди очи, прегледани и наблюдавани, са допринесли за явяването днес на един Felke, на един Lilgenquist, на един Thiel или най-после на една г-жа д-р М. Madaus. Д-р мед. Рг. Ргаdег има право като казва в своето съчинение „Показване болестите", че мъчно е да се изнесе диагнозата по очите. По-мъчно е да се даде един научен шаблон за всека диагноза. Преди всичко начинаещият ще бъде доведен до заблуждение при разглеждане различните цветове на ириса, при различните отклонения от естествените цветове на ириса, които ще срещне по очите на хората. Смяната на цвета в ириса на окото у един и същи човек, се дължи на движението на ириса при различните физични или психични състояния. И комуто природата не е дала като заложба, от самото раждане, тази способност да има това специфично гледане, четене на очите - схващане живота на човека в очите, да не пристъпва никак към ирисовата диагноза. Странно и чудновато се вижда за невежия в тази област човек, когато чуе обясненията или твърденията на упражнения вече иридиолог, практик, и сигурността, с която той произнася своята диагноза по очите, която е добил от дългогодишно наблюдение и опитност: познаване болестите по очите (различните знаци), различаване състоянията на човека по очите (цветовете и блясъка). Човек, комуто не е помогнато и отвътре да добие това познание - да гледа и разбира - т.е. да чете по очите, напразно той ще изучи науката за окото. И след първите един-два несполучливи опита, той ще декларира тази наука като лъжа и заблуда. Ето защо, с право можем да говорим за изкуството в науката за ирисовата диагноза. Тук, освен учебника, необходимо е вътрешно познание и светлина. В това се крие сигурността и верността на диагнозата. Движението на ириса някой път е така бързо, едва доловимо по физичен път, но това движение не може да се скрие от опитното око. Много учени, запознати с ирисовата диагноза, само като наука, но не и като наука изкуство, придобита от познания по външен и по вътрешен път, след първите неуспехи в науката си, са писали дълги статии из вестниците и списанията за смъртната присъда на ирисовата диагноза. Всеки не може да гледа, но всеки може да прави наблюдения и изследвания на ириса, за да достигне по един естествен път изкуството да гледа, чете и разбира по очите. Това става бавно, бавно Нужни са години наблюдения и проучвания, а преди всичко въздържане от плоски бръщолевения. Тъй добито едно познание, добита е и вярност при ирисовата диагноза.

Да вземем следния прост пример. Талантливият музикант свири лесно и сръчно на пиано. Идва един слушател в дома му, чува го да свири, бързо пламва - въодушевява се, връща се в къщи, взима учебници и сяда с възторг на пианото си, на което досега не е обръщал никакво внимание. Той иска да подражава на великия музикант. Упражнява се усилено, даже неуморно и като не може в малко време да придобие тази разработка на пръстите, не може да изрази наученото в изкуство, както великият музикант, той маха с ръка и се произнася за инструмента: „празна работа". И всякаква по нататъшна работа върху него той счита измама и заблуда. Това става, понеже той е отделил науката от изкуството, което се добива главно по вътрешен път.

За наука-изкуство, за живата наука е необходимо време и то дълго време! За този, който почва с голата наука, с външния учебник само, след дълги години той ще дойде до това изкуство, и тогава ще владее науката - ще има истински познания. При първия случай - наука без изкуство - човекът е владан от науката, има само теоретически познания. Той има знания без светлина. При втория случай, науката, доведена до изкуство, носи с себе си светлина. Човек, роден с изкуство в себе си, в кратко време постига науката. Такъв човек смятат за гениален. Такива примри има много в живота.

Придобивките на времето са сигурни. Каквото е постигнато бавно, то е не само сигурно, но и вярно.

„У човека има заложени скрити сили, с които той може да разгърне страниците на своите способности и таланти във всяко отношение и да ги разработи. За постигането на това е необходима усилена работа над себе си, неуморен труд и постоянство, наблюдение и опитности, усилие на волята и обич към знанието и работата".

(Продължение)

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube