Мара Белчева

МОЛИТВА

Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата!

На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной.

Дали молитвата ми не достига небесата,

дали аз не намирам в себе си покой, -

оназ звезда, която всекиго към Тебе води?

Със камъни ме все замеряш от зори;

назад повика всички тез, които ми проводи,

в сърце ми всичките кумири изгори.

И пак към Тебе стълбата възлизам на колени

с молитва, да прогледат моите очи, -

да виждам че и сълзите ми са благословени

да чувам говора на всичко, що мълчи; -

Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото

да екнат в струмите на моите гърди.

И скитница, нарамила аз злото и доброто,

да пея песните на Твоите звезди.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube