Georg Normann

МОЕТО РАЖДАНЕ

Душата ми е пламък от вечния плам!

Когато ме роди моята майка, на възхода на небето опъваше лък огнен знак. Затова обичам приказките на слънцето, затова копнея по него.

Душата ми политна като падаща звезда, откъсната от огненото сърце на света. Далечни пилигрими видяха бляскава черта в нощта пред моя ден - тях срещнах в пътя към земята и те ме отведоха на север.

С дрехата на северното царство облякоха душата ми.

Дълго време стоях при Тях. Те поваляха тежки смолисти стебла на хилядолетни дървета и по цели дни коваха с тъпи удари кораб за далечно пътуване.

Морето на север тракаше с ледените си пили, що плуваха в зелените води, а в нощите слушах неговите песни.

Душата ми - огнена птица в северен плен, запомни тия песни, и сега ги преповтаря в пъстрите си сънища.

Кораб градяха мълчаливи майстори. Неусетно той растеше на брега и вечер, когато се запалваха бели сияния, неговата фигура се открояваше като тъмен силует на великан, разперил ръце.

От най-голямото дърво, расло с векове, издигнаха гигантска мачта. От нейния връх окото на буден страж щеше да оглежда необятната шир на морето и знаците за път по звездното небе.

Бялото мълчание на северната земя ме научи на размисъл. Звездите отпечатаха своят образ в душата ми. Гледах в безмълвните нощи огненото тръпнещо, бисерно сияние и чувах сякаш музиката на техния вечен вървеж.

Звездите възлюби душата ми и затова сега ги диря всяка нощ в далечния свод, затова напрягам ухо и мъча се да доловя неразгаданият говор, що имат там във висинето.

А странните мълчаливи приятели непрестанно с глухи удари ковяха кораба на моето далечно пътешествие.

Понякога, като сребърни видния, отминаваха надолу обковани войни. Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им пътешествие.

Корабът растеше. Само глухи удари на топори отекваха като тежки въздишки из недрата на стари лесове и морето със своя смътен говор разказваше думи на някакво сказание!

Аз научих пътя на звездите. Научих тайната на дванадесетте царства, през които минава слънцето във вечното колело и разумях знаменията, които с огън се чертаят по небето. Един ден готовият кораб бе извлечен във водата, готов да плувне в морето, което чакаше отколе. Мълчаливите северни плувци оставиха топорите и ме заведоха далеко там, където свършваха горите, където начеваше дългият ден и дългата синя нощ.

Там чаках, привел колено до земята. Никога не видях вече такава нощ!

С леки, едва дочути стъпки при мене приближи войн. Той беше цял облят в светлина. Божествените му очи гледаха с всичката благост, с всичката сила и любов на света.

Аз го погледнах с радост и благоговение. Това бе Той, вечният ми спътник, невидимият в земните ми дни.

Той ме запаса с меч, сложи ръце на раменете ми и кротко ме целуна по челото.

В минутата на мълчание, която преживях с него, научи ме на хиляди неща. О, колко трябва да направя, за да изпълня неговото кротко поръчение!

От тоя ден морето стана моя друм. Попътни ветрове надуха яки платна, изпукаха тежки мачти и корабът, израснал под ударите на мълчаливите пилигрими, плувна надолу към страната на сбъдването, там където се родих, където първи път видях слънцето.

В тоя миг стрелецът бе на страж при вратата на света. Под неговия знак земята ме прие.

Бели странници пътуваха с мене. Къде са те сега? Да не сте вие, мои братя, поели дълъг друм. Препасани ли сте с меч, гори ли душата ви в блян за чудната, предвечната страна, където зад белите знамена на сиянията кротко ни чака Той, потънал в размисъл!

Морето, пак широкото море с нестихващите бури ме доведе в човешката арена. Морето знае предвечната история на душата. Попитайте морето, когато стоите самотни край брега!

Душата ми е отломък от вечният плам. Жилава тетива на лък изпъваше огнения знак, когато се родих, Той ми сочи пътя. По него са минали мнозина.

Душата ми е огнена птица, живяла в северното царство, облечена в дрехата на северна земя.

Отломък е душата ми от вечния плам!

Затова обичам приказките на слънчевите страни, затова по слънцето копнея, братя мои!

....................................................

„От онези хора, у които живее Божествената Любов, лъха една особена топлина, едно особено разширение. Дето и да влезе такъв човек, носи мир за всички окръжаващи. Всички същества, даже най-малките, чувствуват тази Любов".

Учителят

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube