Истинският идеал на човека

Едно много ценно качество има скрито у човека; качество, което играе ролята на един мощен двигател, който неуморно го тласка все по-напред и по-напред в неговото съзнателно или несъзнателно развитие. В това качество, именно, се крие гаранцията, че когато и да е, човек ще проникне и ще дойде до разрешението и на най-трудните проблеми. Туй качество е оня вечен стремеж да се проникне в тайните, които самият живот крие в себе си; да се изследва и проучи основно онова скритото, далечното, което колкото по-далеч стои, толкова по-примамливо се рисува във въображението на човека и неговото желание да го постигне се усилва, даже и у човека с най-ниско съзнание, макар в най-слаба форма, може да се види, че туй качество се проявява. Ние виждаме множество смели изследователи и цели експедиции, които напущат един удобен живот и отиват да се излагат и на трудности, и на опасности, за да изследват някои непознати области на земята и обитаващите там непознати племена. Други правят усилие да се изкачат на най-високия пункт на земята. Трети се стремят да достигнат полюсите ù и пр..

Друго едно ценно качество има скрито у човека, а то е, че той никога не се задоволява от това, което е постигнал. Като че ли онова вълшебно действие, което упражнява върху него непостигнатия идеал, набързо изчезва, щом като той бъде постигнат. И започват се нови замисли, нови проекти, лутания, падания, ставния, постижения, разочарования, нови проекти и така без край. И самият живот е подпомогнал човека в това отношение - в него има безкрайно много неизследвани области и чудни тайни, в които човек трябва да прониква в бъдеще. Колкото и да е напреднал, той все има нещо нищожно научено, а нещо безкрайно за изучаване. Хиляди идеали е постигнал човек и още много хиляди може да постигне, но все пак си остава незадоволен. У него като че ли има нещо дълбоко скрито, което всичко знае и винаги му нашепва: „Не е това най-същественото, има нещо друго, което ти трябва да намериш". И туй разочарование при постигането на някой идеал има двойна полза за човека: първо, че той ще търси и ще се учи непрестанно и второ, то е като един индикатор, който показва, че не е намерен идеалът, на който трябва всецяло да се отдадем. Идеалът на човека е един единствен, а всички други идеали са подготовления и опити.

Има, обаче, въпрос, който е като врата за проникване в тайните на живота, която врата стои неумолимо затворена до неговото правилно разрешение. Този въпрос е: духовни ли са или материални принципите на живота? Или вечен ли е, или не животът? И на всеки човек рано или късно, предстои разрешението на този въпрос, защото той е, който ще даде направление на неговите прояви. Двама души, които различно са разрешили този въпрос, се проявяват съвършено различно в живота си. Този въпрос, обаче, може да се разреши само субективно, т.е. отделни единици са, които ще се домогнат до неговото правилно разрешение и те дори ще си мълчат, или съвсем малко ще говорят по това. Защо? - Защото те виждат, че е безполезно да се говори, де трябва и де не трябва по това, тъй като голяма част от човечеството е в своята инволюционна фаза; следователно, тях може да ги занимава всичко друго, но не и разрешението на този въпрос. За тях има закон за причина и възмездие, има и време. Защо да отива човек там, дето не му е местото? Ако в някои духовни общества, па и във всички малко много идейни течения, са се появили някои неприятности, то е само заради туй, че поради прибързаната пропаганда на някои, в тези общества са успели да влязат индивиди, недостатъчно подготвени за там и следователно, те говорят за нови идеи, а живеят по старому. Христос казва, че ако се налее ново вино в стари мехове, те ще се пукнат.

Когато у някого назрее една вътрешна нужда за духовен живот, той непременно ще намери и външни условия, които да го улеснят, стига искрено да търси. Тогава започва и работата на самоусъвършенствуването, или развитието на добродетелите. Условията и тук, както и навсякъде в живота, са същите - ще работиш, за да постигнеш нещо. Ако следваме музика, ще се подчиняваме на онези правила, които преподавателят по музика предава; ако искаме да развием нашия добродетелен живот, да събудим едно вътрешно прозрение за живота и неговите прояви, и тогава трябва да се подчиним на съответните прояви и напътвания. Ние не можем да искаме от преподавателя да ни докаже, че ще успеем в музиката; това ще зависи от заложбите, които имаме в себе си и от работата, която сме положили За развитието им. Следователно, никой не може да докаже някому съществуването на Бога, но някои просветени могат да му посочат правила и упътвания, чрез които той сам да отиде при Него. Някои желаят да им се докаже съществуването на Бога, а то е невъзможно. Даже, за да придобием най-обикновени облаги, ние трябва да спазим ред условия. Ако, например, искаме да видим Париж, трябва да изминем разстоянието до там; ако искаме да изучим някой чужд език - трябва да учим, а за да видим Бога, какво се иска? - „Чистите по сърце ще видят Бога," казва Христос. Следователно, ако някой иска да види Бога, нека да погледне в сърцето си. Ако там има завист, омраза, развратени чувства и пр., той нищо няма да види.

Други искат да видят Бога, че тогава да повярват и да заработят за своето изправяне. Виждането на Бога, обаче, е резултат, а не дейност; следователно, ние не можем да имаме резултата преди дейността. Иначе казано, ние не можем да пристигнем в Париж, преди да сме тръгнали за там.

Неверието в Бога е довело до тези тежки условия на живот и до тази сурова, егоистична борба за съществуване. И всички престъпления се вършат по тази причина. Може би на някои да им се вижда невероятно, че между изявленията на човешкия живот и външните условия за него има съотношение, има връзка, но все пак, това е така. Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат. Защото в живота има един ръководен принцип, който определя възмездието - всекиму според делата. Малко по малко човек се е отклонявал от истинския път на своето развитие, условията в живота му са се влошавали и неговите идеали са ставали все по-дребнави и по-дребнави. Човешкото достойнство се продава на нищожна цена; братските чувства се погазват за нищо и никакви дребнавости. Дори често пъти човек оплаква загубата на онова, което го измъчва и води към опропастяване. Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи лъч, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!.. Надникнете вие във всички слоеве на обществото, от най-висшите до най-низшите, надникнете в ония среди, които претендират да бъдат носители на разните изкуства и ще видите, каква безпощадна война за надмощие се води там. Всеки вижда в своя съработник един противник, който е в състояние да засенчи неговото творчество и се стреми да му отговори със същото. При такива условия не може да се говори за истинско изкуство. Това е признак, че никой не е сигурен в своето изкуство.

Ако хората биха заработили с вяра в духовните принципи на човечеството, те коренно биха променили своя живот и отношенията си един спрямо друг. Защо да не се радваме ние, когато другите успяват? Защо да не подпомогнем някого там, където можем? Защо да не бъдем прями и искрени в отношенията си? Това би облекчило самия наш живот и той ще стане лек и приятен. Има, наистина, глупави традиции, създадени от веков, които не е лесно да се преодолеят, но къде по-разумно би могъл човек да употреби силите, които са вложени в него, ако не в пречистването на тези утайки. За едно мъничко удоволствие човек изплаща с ред горчивини и разочарования. Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в своите отношения. От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък. Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло. Един интересен опит е направен в Париж, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите. Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели. Всичко изнасят като неиздадени ръкописи на тези автори. Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата. Чак тогава всички взели по-обстойно да преглеждат тези съчинения и видели, че те, наистина били нещо много обикновено. Та често хората приемат онези неща, които отвън са грандиозни и бляскави, а отвътре са кухи и безсмислени, а онези истини които могат да им отворят пътя към един велик живот - отхвърлят.

И така, след като мине през всичките идеали, които ще го ползуват, но няма да го задоволят всецяло, човек трябва да дойде до въпроса за духовните принципи на човечеството. Като го разреши правилно, той ще отвори вратите към Бога. И хармонизирането му с Бога, единението му с Него, ще бъде оня велик идеал, който всецяло ще го задоволи и издигне. Мнозина вече са разрешили този въпрос правилно и тяхното число се увеличава постоянно. Те приличат на река, която, както някъде е казано, няма да може да спре никакъв бент. Те прииждат и безшумно работят, за да се увеличи светлината на този свят и на земята да дойде Царството Божие.

Д. С.

За да бъдеш справедлив, желанията трябва да бъдат мълчаливи, чувствата – също. Дейността да бъде спрямо всички еднаква. Ако трябва да говори някой никога - нека е Любовта!

Малкият Брат

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube