С т е ф а н

Събора

Охулени, под присмех, ругани,

Душите просветнали идат,

Прехвръкнали пречки –балкани,

презрели проклятия, закани

Новата сграда да зидат.

 

И турят те камък връз камък

И смело, и с радост таквази

Съграждат брилянтния замък

На Бога, от мъдрост и пламък, 

А Той ги бащински пази.

 

Магнит

Душа, сърце, моря зловещи,

Моря без бряг и без предел,

По чиито капризни плещи

Пътувам без компас, без цел.

 

Магнит гигантски ми сърце докосна.

Стрелката рече – север, юг!

Посоката на твоята съдба е тази

И твоят път е тук.

 

И в устрем нов платната заплющяха.

Във смел, неуклоним набег.

Със радост ми моряците запяха –

Да, там е тъй желаний брег.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube