Слепецът

 

Слепецът сал не знае,

Що нещо са лъчи,

Лазурът как играе,

Как слънцето говори

На мирните простори,

Как ден от нощ личи.

 

Едничък той лишен е

От тази благодат;

И ето го, при мен е.

А клетник, не познава

От нощ как ден настава,

Ни кой е брат, кой - враг.

Понякога ни пее,

Защото е поет,

Но в ден като живее,

Възпява тъмнината,

Миражите, съдбата,

И песните му - лед!

За него няма хубост,

Ни радост в Божи свет,

Живота мни за лудост,

Която свършва с гроба,

А мъст, борба и злоба -

Че са прекрасен ред!

 

Х.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube