РУСАЛЦИ

(От окултно гледище)

 

Седмицата след Спасовден (св.Троица) се нарича Русалска неделя или Русалия.

Тогава жените не перат, не месят и не работят, за "да не ги бъхтят русалките". (Търновско)

На русалска сряда болните, които линеят и чезнат, без да им се е намерил лек и без да им са помогнали баяния, бива да пренощуват на ливадите, дето расте цветето росен. Те постилат до главата си една нова кърпа и като станат сутринта гледат, какво има на нея. Ако се намери там някоя тревица, вярват, че от нея ще оздравеят и си я набират. Ако се намери пък тресчица, или суха шумка, ще умрат. Все от тая трева росен набрана срещу Спасовден, като я варят и се поливат три сутрини наред, безплодните жени зачевали. В Панагюрище нямат росен в своето землище, та са принудени да ходят далече, на едно самодивско място. Там болните прилягат до някои шубрак, като вържат на него червен конец с парà и като турят под него чаша с вода и питка, намазана с мед. Ако болният ще оздравее, на заранта ще намери в чашата зелен лист от росена; ако ли няма да оздравее, в чашата му ще падне суха шумка, ако пък ще умре – няма да има в чашата нищо.

През Русалската седмица в северна България ходят т.н. Р у с а л ц и или К а л у ш а р и. Те лекуват болните, на които не са помогнали билки, молитви и баяния и, за които се казва, че имат „самодивска" или „русалска" болест. Н a чело на дружината им стои ватафин. Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна.

Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята.

Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга.

Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета. В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина. На долния си край тази тояга е заострена и обкована с желязо. Тя е нашарена и накичена с дрънкалки, та когато русалецът играе и я мята от ръка в ръка да прави шум и да звънти. Тоягата стои у ватафина и се дава на русалеца само, когато ще ходят през оная седмица. Сам ватафинът носи знамето на дружината. То е бял тънък от лен плат, по четирите краища на който се зашиват чародейните билки; платът се привързва за тояга, като тая на русалците и на върха на тоягата се връзва крепко китка от същите цветя: перуника, комунига, чемерика, вратига, тинтява, пелин, и росен. Когато дойде Русалската седмица, калушарите се събират в дома на ватафина и захващат да играят, докато той изнесе знамето. После знамето бива забито на двора и всички му се покланят и го целуват. Игрите на русалците, под звука на отреден свирач с кавал, биват два вида: едните са само за любопитство на зрителите, или за плодородие, а другите само за около болните, само като обред. Обикновените игри са разни форми на ръченицата, които удивляват с честите си стъпки и извивания, а другите пак ръченица, но още по-бърза, така щото окото на зрителя не разпознава кога русалецът допира до земята. При танца около болния, преди русалецът да падне в несвяст, се играе особена игра „флоричка". През всичкото време русалците мълчат; има право да говори само ватафинът.

Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук.

Болният, покрит с черга – се донася и слага, дето ще играят русалците. Те се нареждат в кръг и по възраст, така щото най-старият и най-младият свързват кръга. Сам ватафинът е вън от него. Той държи в едната ръка знамето, в другата паницата и дава с глава наставления. Отначало танцът е тих и кротък. Мелодията на кавала, по упътването на ватафина, показва кога русалците ще трябва да учестят стъпките, кога да ги разредят, и кога да стъпват на място. Игра на място ще рече, да подпрат гърба си с тоягата и да играят изпъчени с корема си. Като играят няколко минути на място, хващат краищата на чергата, на която стои болният и го подхвърлят нагоре с викове: „Хай на калуш"! След това се изстъпят назад и ватафинът влиза в кръга, отива при болния, трие го от паницата по челото, ръцете и краката, надвесва върху му знамето, духа го на четири страни, дава му да сръбне от оцета и се оттегля. Русалците захващат пак отново да играят в колело около него и три пъти го прескачат.След това те оставят болния да си лежи и захващат да играят около гърнето, сложено наблизо в синия (тепсия) върху чист месал. Обикалят гърнето три пъти, кавалът зачестява, те – също минават край ватафина, който сега е в кръга им и той ги запойва с оцета, попръсква с водата из гърнето и надвесва, шепнейки някакви думи, знамето си над тях. Поръсен бива от гърнето и болният.

Като е свършено това, ватафинът дава знак да се почне специална русалийската мелодия флоричика. – Танцът е в разгара си, всички русалци са унесени. По даден от ватафина знак, най-старият русалец замахва с тоягата и гърнето с чародейната вода се разбива на парчета. Водата от него поръсва както русалците, така и болният отстрани. В тоя момент болният трябва да скочи и да побегне, съвършено оздравял, а един или двама от русалците да паднат в несвяст. Ако няма това припадане, няма оздравяване за болния. След като скочил болния, русалците захващат да свестяват падналия или падналите си другари. Това става по същия начин, както лекуването на болния, с тая само разлика, че танците вървят в обратна посока, от ляво на дясно. Падналите русалци биват подхвърляни с черга и поръсвани от ватафина, а като се посъвземат – разхождат се от други. Това свестяване трябва да стане бързо, защото ако падналите изстинат, могат и да умрат, както е ставало при някои по-млади русалци.

Какво изпитват болника и припадналия русалец, узнаваме от техните показания. Някой си русалец Опро, избиран от ватафина най-често като медиум, понеже бил с яко телосложение и се поддавал лесно на внушение, разказва: „Като обикаляме болника, аз усещам, че се омайвам малко по малко. Когато пристъпя към ватафина, та сръбна от оцета и ме погледа в очите , аз се зашеметявам. Кога надвеси знамето над очите ми, аз усещам, че ми се премрежва пред очите, сякаш има мъгла. Кога вземем да обикаляме около гърнето, аз вече нищо не помня, нито какво прави ватафинът: сякаш някой ме носи. Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам. После вече нищо не помня". Селянин, оздравял от русалци пък, разказва: „Като ме донесоха и сложиха на чергата, догде играят русалците около мене, аз усещам, че омалявам, дохожда ми дрямка. Като ме подхвърлят, аз се събуждам и взема да ми става по-добре, по-леко. Когато захванат русалците да ме прескачат, аз ус eщам, като че някой взима от болката и мене ми става все по-леко. Така и когато ватафинът ме запои с оцет и ме поръси с водата. До като се счупи гърнето, мене като че някой ми каже: „Ставай, па бягай!" и аз скоча, и побягна, усещам се съвсем здрав. И оздравявам, па това си е."

Русалцит e ходят от понеделник до неделя. На обяд в неделя те прекратяват игрите си и се упътват за селото си. Там те изиграват един танц в чест на знамето, което ватафинът свива около пръта и внася в къщи. После ватафинът влиза в кръга и събира тоягите. Най-напред най-старият русалец ще приближи, ще коленичи, ще целува ръка на ватафина и ще подаде тоягата си, после идат другите. Като събере тоягите и ги внесе, свирнята спира. Тогава ватафинът се ръкува с всеки русалец и всеки му целува ръка. После те си свалят венеца и китката от калпака, събуят си опинците с железните дрънкала и влизат в къщи. Там е приготвена трапеза и наготвени много ястия. Цяла нощ ядат и се веселят. На раздяла ватафинът изсипва на синия колкото пари са събрали (всякой болен е давал някое по едно бяло меджедие, 25 гроша, и толкова бешлици, колкото русалци играят) и изнася даровете от болния, ако е оздравял (ризи, пешкири, кърпи, чорапи и др.). Той взима два дяла от парите, а останалото се разделя между русалците. Даровете се разделят на толкова купа, колкото са русалците.


*) Бележка на редакцията. Получи се в редакцията настоящата статия, която поместваме като такава, която има интерес по отношение българските обичаи и нрави.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube