На пир

 

Кога небето в полунощен час

оглеждаше в безкрая своя мир,

кога затихна всеки стон и глас,

звездите ме поканиха на пир.

 

Сред нощ живях безбрежен, светъл ден,

на звездний пир бях гост в небето аз

и тъй от блясъка му съм пленен,

че мисълта ми там е всеки час.

 

Земята – потопена в сладък сън,

а звездний рой в хармония безспир

възнасяше към Бога звън след звън

и тиха радост бе по целий мир.

 

И чудни приказки разказа ми Персей,

все тъй смирен бе кротък Волопас,

и в слънчева любов ме в`веде Водолей,

в каляска огнена летях с Пегас.

 

Опих се с вино на безбрежна светлина,

затуй съм тъй унесен във захлас –

огря очи ми тайна не една –

на звездний пир бях гост в среднощен час.

Ц в е т а н

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube